Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 128
Том Брадби
Фийлд отново прибра снимките. Сгъна плика и го пъхна в джоба на сакото си.
32.
След пет минути Капризи и Фийлд седяха сами в стола и пиеха кафе.
— Как е Чен? — попита Фийлд.
— Добре е. Тази сутрин можем да му отидем на свиждане.
— Имахме късмет.
Капризи мълчеше.
— Сигурно Грейнджър се е обадил на Лу — каза Фийлд.
— Вече се досетихме.
Фийлд извади писмото от банката и го сложи на масата. Американецът го прочете и отбеляза:
— Опитват се да те купят.
— Конспираторите внасят пари в сметката ми, за да свикна с идеята, така ли?
— Точно така.
— Значи първо ме изкушават с парите, а после ще се опитат да ме вербуват.
— Не знам, но бих казал, че отчаяно искат да те купят, навярно заради социалните ти връзки. Затова са тези тлъсти суми.
— Какво да направя?
— Нищо.
— Не трябва ли да върна парите?
— На кого? — Капризи се облегна на лакът върху масата. — Фийлд, кажи ми, наистина ли вярваш, че тази жена не се чука с покровителя си?
Младият мъж погледна партньора си и видя загриженост в очите му.
— Моментът не е подходящ, за да се самозабравяш — добави американецът.
— Не е. Ясно ми е.
— В този град има хиляди хубави руски курветини, затова не прави глупости, разбрано?
— Наистина ли мислиш, че е невъзможно някой да се освободи от пипалата му?
— Да.
Продължиха да пушат мълчаливо. Капризи изпускаше кръгчета дим и ги наблюдаваше как се издигат към тавана, Фийлд изведнъж се почувства като пребито псе. Хвърли цигарата си и я смачка.
— Започваме да разпитваме живеещите по улица „Жофр“, за да разберем къде са живели първите две жертви, така ли?
— По всяка вероятност.
— Между тях би трябвало да има връзка, нали?
Капризи кимна:
— Така мисля.
— Поисках емиграционните да проверят в архивите си. Трябва да имат адресите на момичетата. Дори информацията им да е стара, пак е някакво начало. Можем да ги накараме да побързат.
— Мислех си за руската църква. Ако не друго, двете жени би трябвало да са погребани според обичая, нали?
Фийлд изпита облекчение.
— Би трябвало да имат данни за последния адрес — добави американецът.
— Лена Орлова е от Казан, Наташа — също. Знаем, че и Ирина е от същия град. И трите са посещавали сбирки на „Нов шанхайски живот“. Съвпадение ли е? И защо няма досие за Наталия Симоновна? Сергей твърди, че не е познавал добре нито една от тях, но съм сигурен, че лъже. Мисля, че и Наташа лъже.
— Ще ми се добре да подредя този Сергей.
Фийлд се усмихна:
— Аз съм пръв.
— Виждал ли си Грейнджър тази сутрин?
— Още не.
— Отсега нататък внимавай да не му издаваш ходовете ни — предупреди Капризи; стана и потупа Фийлд по гърба. — Виждам, че костюмът е преживял вече едно изпитание.
— О… да. Дъждът ме намокри. Съжалявам.
— Костюмът си е твой, Фийлд.
Младият детектив пръв излезе от стола; вратите се затръшнаха зад тях. Капризи го настигна по стълбите.
— Гледай твоето момиче да ни сътрудничи.
— Защо го казваш?
— Казвам го, защото е по-добре да ни сътрудничи.
— Иначе какво?
— Иначе не бих искал да съм на твое място.
— Защо?
Американецът въздъхна: