Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 128

Фийлд отново прибра снимките. Сгъна плика и го пъхна в джоба на сакото си.

32.

След пет минути Капризи и Фийлд седяха сами в стола и пиеха кафе.

— Как е Чен? — попита Фийлд.

— Добре е. Тази сутрин можем да му отидем на свиждане.

— Имахме късмет.

Капризи мълчеше.

— Сигурно Грейнджър се е обадил на Лу — каза Фийлд.

— Вече се досетихме.

Фийлд извади писмото от банката и го сложи на масата. Американецът го прочете и отбеляза:

— Опитват се да те купят.

— Конспираторите внасят пари в сметката ми, за да свикна с идеята, така ли?

— Точно така.

— Значи първо ме изкушават с парите, а после ще се опитат да ме вербуват.

— Не знам, но бих казал, че отчаяно искат да те купят, навярно заради социалните ти връзки. Затова са тези тлъсти суми.

— Какво да направя?

— Нищо.

— Не трябва ли да върна парите?

— На кого? — Капризи се облегна на лакът върху масата. — Фийлд, кажи ми, наистина ли вярваш, че тази жена не се чука с покровителя си?

Младият мъж погледна партньора си и видя загриженост в очите му.

— Моментът не е подходящ, за да се самозабравяш — добави американецът.

— Не е. Ясно ми е.

— В този град има хиляди хубави руски курветини, затова не прави глупости, разбрано?

— Наистина ли мислиш, че е невъзможно някой да се освободи от пипалата му?

— Да.

Продължиха да пушат мълчаливо. Капризи изпускаше кръгчета дим и ги наблюдаваше как се издигат към тавана, Фийлд изведнъж се почувства като пребито псе. Хвърли цигарата си и я смачка.

— Започваме да разпитваме живеещите по улица „Жофр“, за да разберем къде са живели първите две жертви, така ли?

— По всяка вероятност.

— Между тях би трябвало да има връзка, нали?

Капризи кимна:

— Така мисля.

— Поисках емиграционните да проверят в архивите си. Трябва да имат адресите на момичетата. Дори информацията им да е стара, пак е някакво начало. Можем да ги накараме да побързат.

— Мислех си за руската църква. Ако не друго, двете жени би трябвало да са погребани според обичая, нали?

Фийлд изпита облекчение.

— Би трябвало да имат данни за последния адрес — добави американецът.

— Лена Орлова е от Казан, Наташа — също. Знаем, че и Ирина е от същия град. И трите са посещавали сбирки на „Нов шанхайски живот“. Съвпадение ли е? И защо няма досие за Наталия Симоновна? Сергей твърди, че не е познавал добре нито една от тях, но съм сигурен, че лъже. Мисля, че и Наташа лъже.

— Ще ми се добре да подредя този Сергей.

Фийлд се усмихна:

— Аз съм пръв.

— Виждал ли си Грейнджър тази сутрин?

— Още не.

— Отсега нататък внимавай да не му издаваш ходовете ни — предупреди Капризи; стана и потупа Фийлд по гърба. — Виждам, че костюмът е преживял вече едно изпитание.

— О… да. Дъждът ме намокри. Съжалявам.

— Костюмът си е твой, Фийлд.

Младият детектив пръв излезе от стола; вратите се затръшнаха зад тях. Капризи го настигна по стълбите.

— Гледай твоето момиче да ни сътрудничи.

— Защо го казваш?

— Казвам го, защото е по-добре да ни сътрудничи.

— Иначе какво?

— Иначе не бих искал да съм на твое място.

— Защо?

Американецът въздъхна: