Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 127

Останалите се замислиха над думите му. Фийлд искаше Марецки да прибере снимките.

Капризи се изправи и се облегна на стената под стара значка от Нюйоркското полицейско управление.

— Ирина е била първата жертва — отбеляза. — Голата.

— Да. Първата му е доставила удоволствие. Възбудила го е и вероятно му е било нужно време, докато изпита нужда да го повтори. Сега се е превърнало в навик за него. Той е пристрастен. Интервалите между убийствата вероятно ще се скъсяват; всеки път удовлетворението ще намалява. Това е правилото за намаляване на задоволеността.

— Освен ако няма други, за които не знаем — отбеляза Капризи.

Марецки се обърна към него и потвърди:

— Да.

— Защо рускини? — почуди се Маклауд. — Може да избие колкото си иска китайки и на никого няма да му пука. Защо рускини в Концесията, а сега и в Селището?

— Проверява докъде се простира властта му. Може би това също го възбужда.

— Добре, но ако е Лу… — Фийлд погледна последователно тримата си събеседници — … като се има предвид репутацията му, чудя се защо точно сега. Можеше да го прави от години.

— Даването на заповед за нечие убийство не е същото като да го извършиш лично.

Маклауд стисна основата на носа си с палец и показалец.

Капризи извади бележника си и попита:

— Имаш ли адресите?

— Моят човек ми изпрати само тези снимки. — Марецки се изправи. — Достатъчно е умен, за да се досети какво ще стане, ако ни даде адресите.

Руснакът излезе, без да каже нищо. Фийлд го изпрати с поглед до асансьора, после прибра снимките в папката.

— Ако французите ни пипнат да разпитваме за момичетата в Концесията, ще вдигнат врява до бога — отбеляза Капризи.

— Не трябва да се набиваме на очи — съгласи се Маклауд и се обърна към Фийлд: — Какво става с жената?

— Работя с нея.

— Инструктира ли я?

— Да.

— Знае ли какво трябва да прави?

— Да.

— Виждала ли е ведомостите?

— Не, но ще ги потърси.

— Наистина ли мислиш, че можем да й се доверим?

Фийлд се подвоуми:

— Дано да е така, защото иначе пак ще я опандизя.

— Надеждна е.

— Само с Лу ли спи?

— Тя не…

— Спомена ли друг?

— Не. Винаги ходи в апартамента му.

— Той никога ли не я посещава на „Фучоу“?

Фийлд си спомни халата, който му беше дала — с твърде къси ръкави. Стисна юмруци и отговори:

— Мисля, че понякога я посещава.

Маклауд го изгледа изпитателно:

— Лу знае ли, че сме я арестували?

— Не. Не мисля.

Началникът се обърна към Капризи:

— Белезниците от същата марка ли са?

Американецът отново взе снимките и ги разгледа внимателно.

— Не мога да определя.

Остави тази на Наталия Симоновна най-отгоре.

— Може би пропускаме нещо очевидно — продължи началникът. — Някой от съседите на Лена?

— Чен разпита всички, но не научи нищо съществено. Маклауд се обърна към Фийлд:

— Следобед ще отидеш във фабриката. Ще вземеш въоръжен ескорт. Казах на Чарлс Люис да е там точно в три. Това е негова фабрика, по дяволите. Дори лично бих дошъл, ако не беше това проклето финансово заседание.