Читать «Господарят на дъжда» онлайн - страница 127
Том Брадби
Останалите се замислиха над думите му. Фийлд искаше Марецки да прибере снимките.
Капризи се изправи и се облегна на стената под стара значка от Нюйоркското полицейско управление.
— Ирина е била първата жертва — отбеляза. — Голата.
— Да. Първата му е доставила удоволствие. Възбудила го е и вероятно му е било нужно време, докато изпита нужда да го повтори. Сега се е превърнало в навик за него. Той е пристрастен. Интервалите между убийствата вероятно ще се скъсяват; всеки път удовлетворението ще намалява. Това е правилото за намаляване на задоволеността.
— Освен ако няма други, за които не знаем — отбеляза Капризи.
Марецки се обърна към него и потвърди:
— Да.
— Защо рускини? — почуди се Маклауд. — Може да избие колкото си иска китайки и на никого няма да му пука. Защо рускини в Концесията, а сега и в Селището?
— Проверява докъде се простира властта му. Може би това също го възбужда.
— Добре, но ако е Лу… — Фийлд погледна последователно тримата си събеседници — … като се има предвид репутацията му, чудя се защо точно сега. Можеше да го прави от години.
— Даването на заповед за нечие убийство не е същото като да го извършиш лично.
Маклауд стисна основата на носа си с палец и показалец.
Капризи извади бележника си и попита:
— Имаш ли адресите?
— Моят човек ми изпрати само тези снимки. — Марецки се изправи. — Достатъчно е умен, за да се досети какво ще стане, ако ни даде адресите.
Руснакът излезе, без да каже нищо. Фийлд го изпрати с поглед до асансьора, после прибра снимките в папката.
— Ако французите ни пипнат да разпитваме за момичетата в Концесията, ще вдигнат врява до бога — отбеляза Капризи.
— Не трябва да се набиваме на очи — съгласи се Маклауд и се обърна към Фийлд: — Какво става с жената?
— Работя с нея.
— Инструктира ли я?
— Да.
— Знае ли какво трябва да прави?
— Да.
— Виждала ли е ведомостите?
— Не, но ще ги потърси.
— Наистина ли мислиш, че можем да й се доверим?
Фийлд се подвоуми:
— Дано да е така, защото иначе пак ще я опандизя.
— Надеждна е.
— Само с Лу ли спи?
— Тя не…
— Спомена ли друг?
— Не. Винаги ходи в апартамента му.
— Той никога ли не я посещава на „Фучоу“?
Фийлд си спомни халата, който му беше дала — с твърде къси ръкави. Стисна юмруци и отговори:
— Мисля, че понякога я посещава.
Маклауд го изгледа изпитателно:
— Лу знае ли, че сме я арестували?
— Не. Не мисля.
Началникът се обърна към Капризи:
— Белезниците от същата марка ли са?
Американецът отново взе снимките и ги разгледа внимателно.
— Не мога да определя.
Остави тази на Наталия Симоновна най-отгоре.
— Може би пропускаме нещо очевидно — продължи началникът. — Някой от съседите на Лена?
— Чен разпита всички, но не научи нищо съществено. Маклауд се обърна към Фийлд:
— Следобед ще отидеш във фабриката. Ще вземеш въоръжен ескорт. Казах на Чарлс Люис да е там точно в три. Това е негова фабрика, по дяволите. Дори лично бих дошъл, ако не беше това проклето финансово заседание.