Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 49

Светлокосото момиче се спусна към вратата, но не успя да я затвори. И въпреки че въртеше ловко сабята, наемниците я изтласкаха навътре. Цири забеляза как един от тях я мушка с копие, видя как девойката пада на колене и скочи към нея, размахвайки Лястовичката. От другата страна, развъртайки ужасния си меч, притича Черният рицар. Светлокосата, все още на колене, измъкна отнякъде бойна брадвичка и я метна в лицето на един от наемниците. След това скочи към вратата и я затвори, а рицарят пусна мандалото.

— Уф — въздъхна момичето. — Дъб и желязо! Ще се помъчат, преди да я разбият!

— Изобщо няма да си губят времето, ще потърсят друг път — отвърна делово Черният рицар и веднага се намръщи, забелязвайки, че по дрехите на момичето избива кръв. То махна с ръка — нищо работа.

— Да бягаме оттук! — Рицарят свали шлема си и погледна Цири. — Аз съм Кахир Мавр Дифрин, син на Кеалах. Дойдох заедно с Гералт. За да те спасим, Цири. Знам, че това може да ти се стори невероятно.

— Виждала съм и по-невероятни неща — промърмори Цири. — Дълъг път си извървял… Кахир. Къде е Гералт?

Той я погледна. Тя си спомни очите му от Танед. Тъмносини и меки, като коприна. Красиви.

— Спасява магьосницата — отвърна той. — Онази…

— Йенефер. Да вървим.

— Да! — рече светлокосата. — Трябва да сритаме още някои задници! Заради леличката!

— Да вървим — повтори рицарят.

Но вече беше късно.

— Бягайте — прошепна Цири, когато забеляза кой се приближава по коридора. — Това е въплъщение на дявола. Но той иска само мен. Вас няма да ви преследва… Бягайте… Помогнете на Гералт.

Кахир поклати глава.

— Цири — произнесе меко той, — ти ме изумяваш. Дойдох тук от края на света, за да те намеря, спася и защитя. А ти искаш да бягам?

— Не знаеш с кого си имаш работа.

Кахир затегна ръкавиците си, свали наметалото и го уви около лявата си мишница. Замахна с меча и го развъртя така, че въздухът засвистя.

— Сега ще разбера.

Щом забеляза тримата, Бонхарт се спря. Но само за миг.

— Аха! — рече той. — Дошла е помощ! Това твоите приятелчета ли са, вещерке? Добре. Двама повече или по-малко, няма голяма разлика.

На Цири изведнъж й хрумна една идея.

— Прости се с живота, Бонхарт! — извика тя. — Това е краят ти! Косата удари на камък!

Тя малко се престара, той улови фалша в гласа й. Спря се, гледайки подозрително.

— Вещерът? Наистина ли?

Кахир стисна меча и зае позиция. Бонхарт не помръдна.

— Оказва се, че магьосницата ги предпочита по-младички, отколкото си мислех — извика той. — Погледни насам, пале.

Той разтвори ризата си. Проблеснаха сребърни медальони. Котка, грифон и вълк.

— Ако наистина си вещер — изскърца той със зъби, — тогава знай, че скоро ще добавя личния ти знахарски амулет към колекцията си. Ако не си вещер, ще се превърнеш в труп преди да успееш да мигнеш. По-добре се махай от пътя ми и бягай, където ти видят очите. Трябва ми само това момиче, ти не ме интересуваш.