Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 48

Гласът му секна. Тя видя как той стисна зъби, как зловещо проблеснаха очите му.

— Ще ти източа кръвчицата, вещерке — прошепна Бонхарт. — А след това, преди да се вкочаниш, ще отпразнуваме сватбата си. Ти си моя. И ще умреш моя. Грабвай оръжието.

Разнесе се далечен грохот, замъкът се разтресе.

— Вилгефорц прави на кайма твоите вещерски спасители — поясни с каменно лице Бонхарт. — Хайде, момиче, грабвай меча.

„Трябва да бягам — помисли си тя, вкаменена от ужас. — Да избягам на друго място и в друго време, само да е по-далеч от него, колкото се може по-далеч“. Досрамя я. Как така ще бяга? Да изостави Йенефер и Гералт на произвола на съдбата? Но разумът й подсказваше: „Мъртва няма да им помогна много…“

Тя се съсредоточи и притисна юмруци към слепоочията си. Бонхарт веднага разбра какво му готви и се хвърли към нея. Но късно. В ушите на Цири зашумя, нещо проблесна. „Получи се“ — помисли си тя тържествуващо.

И веднага разбра, че е прибързала с ликуването. Разбра го, щом чу яростните викове и ругатни. Виновна за провала й най-вероятно беше злата, враждебна и парализираща аура на това място. Тя се беше пренесла, но наблизо. Съвсем близо до Бонхарт. Но все пак извън обсега на ръцете и меча му. Поне за известно време.

Преследвана от крясъците му, тя се обърна и побягна.

* * *

Цири побягна по дългия широк коридор, съпровождана от мъртвите погледи на алабастровите канефори, поддържащи арките. Зави веднъж, втори път. Възнамеряваше да се крие и да измами Бонхарт, освен това бързаше към звуците от битката. Където имаше бой, там бяха приятелите й.

Връхлетя в голямо кръгло помещение, в средата на което на мраморен подиум се извисяваше статуята на жена с покрито лице, най-вероятно богиня. Оттук излизаха два коридора, и двата доста тесни. Тя избра наслуки. И естествено, направи лош избор.

— Момичето! — изрева един от наемниците. — Падна ни!

Бяха твърде много, за да приеме боя дори в тесния коридор. А Бонхарт сигурно вече беше близо. Цири се обърна и хукна да бяга. Влетя в залата с мраморната богиня. И се втрещи.

Пред нея стоеше рицар с огромен меч, с черен плащ и шлем, украсен с крилете на хищна птица.

Градът гореше. Тя чуваше бученето на пожара, виждаше извиващите се огнени езици, чувстваше пърлещата жега. В ушите й отекваха цвиленето на коне, воплите на умиращите… Крилата на черната птица изведнъж се размахаха и закриха всичко… Помощ!

„Цинтра — помисли си тя, идвайки на себе си. — Остров Танед! Намерил ме е дори тук. Това е демон. Обкръжават ме демони, кошмарите от сънищата ми. Отзад — Бонхарт, отпред — той.“

Разнесоха се викове и тропот на бягащи хора.

Рицарят с шлема внезапно пристъпи към нея. Цири преодоля страха си. Измъкна Лястовичката от ножницата.

— Няма да ти дам да ме докоснеш!

Рицарят пристъпи още веднъж и Цири с изумление забеляза, че зад гърба му, прикрито с наметало, се крие светлокосо момиче, въоръжено с крива сабя.

Момичето се промъкна като рис до Цири и с един удар на сабята съсече единия от преследвачите. А черният рицар — о, чудо! — вместо да нападне Цири, със силен удар повали втори наемник. Останалите отстъпиха към коридора.