Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 39
Анджей Сапковски
Бореас Мун подхвана изпуснатата рунка и вдигна дръжката й пред себе си, за да се предпази. Четвъртият ездач изведнъж се надвеси над него. От двете страни на шлема му бяха прикрепени крила на хищна птица. Проблесна вдигнатият му меч.
— Остави го, Кахир — каза рязко белокосият. — Пести времето и кръвта. Милва, Регис, да вървим…
— Не! — избоботи Бореас, без сам да знае защо прави това. — Не натам… Там има само задънен проход. Трябва да вървите нататък, по онези стълби. Горе, в замъка. Ако искате да спасите Господарката на езерото… трябва да побързате.
— Благодаря — отвърна белокосият. — Благодаря ти, непознати. Регис, чу ли го? Води ни.
Само след миг на двора останаха само труповете. И Бореас Мун, все още облегнат на дървената рунка. Не можеше да я пусне, толкова силно му трепереха краката.
Гарваните с грачене кръжаха над замъка Стига. Мъгла обгръщаше кулите.
* * *
Вилгефорц изслуша със стоическо спокойствие и с каменно лице съобщението на дотичалия наемник. Но играещото и непрекъснато примигващо око го издаде.
— Помощ в последния момент? — изскърца той. — Не е за вярване. Такива неща просто не се случват. Или се случват, но само в панаирджийските представления, а това точно на такова ми мяза. Бъди така любезен, добри ми човече, и ми кажи, че всичко това си го измислил, за да се пошегуваш с нас?
— Нищо не съм измислил! — възмути се войникът. — Истината ви казвам! Нахълтаха някакви… Цяла армия…
— Добре, добре — прекъсна го магьосникът. — Пошегувах се. Скелен, заеми се лично с това. Сега е моментът да покажеш какво струва малката ти армия, наета, между другото, с моето злато.
Кукумявката подскочи, размахвайки нервно ръце.
— Не гледаш ли твърде просто на нещата, Вилгефорц? — извика той. — Като че ли не си даваш сметка за сериозността на ситуацията! Ако някой е нападнал замъка, то това може да е само армията на Емхир! Което означава…
— Нищо не означава — отряза го магьосникът. — Но знам какво си мислиш. Добре, ако фактът, че стоя зад гърба ти, ще те поуспокои, нека бъде така. Да вървим. Вие също, господин Бонхарт. А що се отнася до теб — погледна той Цири със страшното си око, — остави всяка надежда. Знам кой е дошъл тук със своята достойна за фарс помощ. И ти гарантирам, че ще превърна този фарс в ужас.
Той се обърна към слугите и аколитите:
— Хей, вие! Оковете девойката в двимерит и я заключете в килията с три катинара. И не отстъпвайте нито на крачка от вратата! Ще отговаряте с главите си за нея! Ясно ли е?
— Тъй вярно, господине!
* * *
Връхлетяха в коридора, оттам в друга зала, пълна със статуи. Никой не им препречи пътя. Мярнаха се само няколко слуги, които се скриха веднага, щом ги забелязаха.
Хукнаха нагоре по стълбите. Кахир изби вратата с ритник. Ангулеме влетя вътре с боен вик и с един удар на меча си отсече шлема на стоящата до вратата броня, която взе за стража. Веднага разбра грешката си и избухна в смях.