Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 135

Гералт понечи да се изправи. Вместо това падна настрани.

Заобикалящите го звуци ставаха все по-силни и тътнещи, той ги чуваше така, сякаш главата му беше под вода. Вече не виждаше ясно, перспективата му беше нарушена, геометрията на обкръжаващото го пространство — фалшива.

Но той видя как тълпата се отдръпва назад. Видя, как отстъпва пред онези, които му се притичваха на помощ: Золтан и Ярпен с брадвите си, Вирсинг със сатъра за месо, и Лютичето, въоръжен с метла.

„Почакайте — искаше да извика той. — Къде хукнахте! Достатъчно е и това, че аз винаги пикая срещу вятъра!“

Но не успя да извика. Задави се от бликналата от гърлото му кръв.

* * *

Вече приближаваше обяд, когато магьосничките се добраха до Ривия и долу в ниското, покрай главния път, проблесна като огледало повърхността на езерото Лок Ескалот, пламнаха червените покриви на замъка и града.

— Е, пристигнахме — отбеляза Йенефер. — Ривия! Странно как се преплитат съдбите.

Цири, която от доста врече беше ужасно възбудена, накара Келпи да се разиграе, потропвайки ситно с копита. Трис Мериголд въздъхна незабележимо. Или поне на нея й се струваше, че е незабележимо.

— Хайде, хайде — погледна я Йенефер. — Какви са тези странни звуци, които излизат от девствената ти гръд, Трис? Цири, тръгвай напред и провери какво става там.

Трис се извърна, изпълнена с решителност да не провокира никого и да не позволява да я провокират. Всъщност не разчиташе на голям ефект. От доста време усещаше в Йенефер злоба и агресия, които се засилваха с приближаването им към Ривия.

— Трис — обади се заядливо Йенефер, — не се изчервявай, не въздишай, не пръскай слюнки и не върти задник в седлото. Защо мислиш, че приех молбата ти, че се съгласих да дойдеш с нас? За да се насладя на прекрасната ти среща с някогашния ти любовник? Цири, нали те помолих — върви напред. Остави ни да поговорим!

— Това е монолог, а не разговор — отвърна дръзко Цири, но веднага капитулира под страшния поглед на Йенефер, подсвирна на Келпи и препусна в галоп по пътя.

— Ти не отиваш на среща с любовника си, Трис — продължи Йенефер. — Не съм толкова благородна и толкова глупава, че да ти предоставя такава възможност, а на него — такова изкушение. Освен веднъж, днес, а след това ще се погрижа и за двама ви да няма нито изкушения, нито възможности. Но днес няма да си откажа това сладко и извратено удоволствие. Той знае за ролята ти във всичко това. И ще ти благодари с прочутия си поглед. А аз ще гледам треперещите ти устни и ръце, ще слушам неловките ти извинения и оправдания. И знаеш ли какво, Трис? Ще се разтапям от удоволствие.

— Знаех си — измърмори Трис, — че няма да го забравиш, че ще си отмъстиш. Реших да го направя, защото наистина съм виновна. Но трябва да ти кажа само едно нещо, Йенефер. Не разчитай на това, че ще се разтопиш от удоволствие! Той умее да прощава.

— За онова, което му е било причинено, да — присви очи Йенефер. — Но никога няма да ти прости за онова, което причинихте на Цири. И на мен.