Читать «Господарката на езерото (том 2)» онлайн - страница 108

— Проектирани са от самия Фарамонд — поясни мъдро Гералт. — Чакай да видиш отблизо двореца и градините на Боклер.

— Двореца? Отиваме в двореца? Познаваш ли тукашния крал?

— Принцесата.

— А тази принцеса дали не е със зелени очи? — попита тя, гледайки го внимателно изпод кичурите. — И с къси черни коси?

— Не — отсече той, извръщайки поглед. — Изглежда съвсем различно. Откъде ти хрумна…

— Престани, Гералт, става ли? Та каква е тогава тази местна принцеса?

— Както ти казах, познавам я. Малко. Не особено добре и… не особено отблизо, ако искаш да знаеш. Затова пък се познавам много добре с местния принц или може би все още кандидат за принц. Ти също го познаваш, Цири.

Цири мушна Келпи и я накара да се разтанцува.

— Не ме мъчи повече!

— Лютичето.

— Лютичето? С местната принцеса? Какво чудо?

— Дълга история. Оставихме го тук, при любимата му. Обещахме да го посетим на връщане, когато…

Той млъкна и се намръщи.

— Нищо не можеш да направиш — каза тихо Цири. — Не се измъчвай, Гералт. Вината не е твоя.

„Моя е — помисли си той. — Лютичето ще попита и аз ще трябва да му отговоря.

Милва. Кахир. Регис. Ангулеме.

Мечът е двуостро оръжие.

О, богове, стига. Трябва да се приключи с това веднъж завинаги.“

— Да вървим, Цири.

— С тези дрехи? — изкашля се тя. — В двореца?

— Не виждам нищо срамно в дрехите ни — отсече той. — Не отиваме там да връчваме удостоверителни грамоти. Нито пък на бал. А с Лютичето можем да се срещнем дори в конюшнята. Впрочем — добави той, виждайки как тя се нацупва, — първо ще отида в града, в банката. Ще взема малко пари, а на пазара има колкото щеш шивачи и галантеристи. Ще си купиш каквото искаш и ще се облечеш както пожелаеш.

— Толкова много пари ли имаш? — погледна го тя закачливо.

— Ще си купиш каквото поискаш — повтори той. — Ако щеш и нещо хермелиново. И пантофки от кожата на василиск. Познавам един обущар, който сигурно все още има от тях в склада си.

— Как си заработил толкова много?

— С убийства, Цири. Да вървим, нямаме време.

* * *

Във филиала на банката „Чианфанели“ Гералт поиска да направи превод и да открие акредитив, след което получи чекова книжка и малко пари в брой. Написа писма, които трябваше да бъдат изпратени за Яруга с куриерска експресна поща. Учтиво отказа предложения му от услужливия и гостоприемен банкер обяд.

Цири го чакаше на улицата, наглеждайки конете. Улицата, допреди малко пуста, вече беше пълна с народ.

— Изглежда, сме попаднали на някакъв празник. — Цири посочи тълпата, носеща се към площада с пазара. — Може би панаир…

Гералт хвърли бърз поглед.

— Това не е панаир.

— Ох… — Тя също погледна, вдигайки се на стремената. — Нима отново…

— Екзекуция — каза той. — Най-популярното от следвоенните развлечения. Какви видяхме досега, Цири?

— Дезертьорство, предателство, страх пред лицето на врага — бързо изброи тя. — И икономически престъпления.

— Доставка на плесенясали сухари за армията — кимна вещерът. — Ох, тежка е участта на предприемчивите търговци във военно време.

— Тук няма да екзекутират търговец. — Цири дръпна юздата на Келпи, вече потопила се в тълпата като във вълнуващо се житно поле. — Виж само, подиумът е покрит със сукно, а палачът е с нова и чиста шапка. Мисля, че ще екзекутират някой важен, поне барон. Значи сигурно ще е заради страх пред лицето на врага.