Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 69

* * *

Деветте жени, седнали около огромната кръгла маса в замъка Монтекалво, бяха вперили погледи в десетата, Фрингила Виго. Във Фрингила, която изведнъж беше започнала да заеква.

— Гералт тръгна към лозята Померол на осми декември сутринта. А се върна… Като че ли на осми през нощта… Или на девети преди обяд… Не знам… Не съм сигурна…

— По-свързано — помоли меко Шеала де Танкарвил. — Моля по-свързано, госпожице Виго. А ако някой фрагмент от разказа ви смущава, моля, просто го пропуснете.

* * *

Стъпвайки предпазливо на ноктестите си крака, из кухнята сновеше пъстрата кокошка. Миришеше на бульон.

Вратата се отвори с грохот. В кухнята нахлу Гералт. Върху зачервеното му от вятъра лице имаше синина и виолетово-червеникав струпей от засъхнала кръв.

— Хайде, дружина, приготвяйте се! — обяви той без излишни встъпления. — Тръгваме! След час и нито минута по-късно искам да ви видя всичките на хълма извън града, там, където има стълб. С багажа си, върху седлата, готови за далечен и труден път.

Това беше достатъчно. Всички сякаш отдавна го очакваха и отдавна бяха готови.

— Аз веднага! — скачайки, извика Милва. — За половин час ще съм готова!

— Аз също! — Кахир се изправи, хвърли лъжицата, вглеждайки се внимателно във вещера. — Но бих искал да науча какво е това. Каприз? Скарване между любовниците? Или наистина на път?

— Наистина на път. Ангулеме, какво правиш физиономии?

— Гералт, аз…

— Не се бой, няма да те оставя. Промених решението си. Ти трябва да бъдеш наглеждана, сополанке, не мога да те изпускам от поглед. Да тръгваме, казах. Приготвяйте се, събирайте си багажа. И един по един, за да не привличаме внимание, извън града, при стълба на хълма. След час ще се срещнем там.

— Непременно, Гералт! — извика Ангулеме. — Мамка му, най-накрая!

След миг в кухнята останаха само Гералт, пъстрата кокошка и вампирът, спокойно пийващ си от бульона и хапващ си кнедли.

— Специална покана ли чакаш? — попита студено вещерът. — Защо още седиш, вместо да товариш мулето Дракул? И да се прощаваш със сукубата?

— Гералт — каза спокойно Регис, сипвайки си допълнително от супника, — за прощаването със сукубата ми е необходимо същото време, колкото на теб за сбогуването с твоята магьосница. При положение, че изобщо смяташ да се сбогуваш с нея. И, между нас казано, можеш да изпратиш младоците с крясъци, врява и грубости да си опаковат багажа, но аз се нуждая от нещо повече, ако не заради друго, то поне заради преклонната ми възраст. Поне от няколко думи обяснение.

— Регис…

— Обяснение, Гералт. И колкото по-бързо, толкова по-добре. Вчера сутринта, съгласно договорката ви, си се срещнал при портите с управителя на лозите Померол…

* * *

Алкид Ферабрас, чернобрадият управител на лозите Померол, с когото Гералт се беше запознал във „Фазанарията“ в навечерието на Юле, чакаше вещера при портите с муле, облечен и екипиран така, сякаш му предстоеше да отиде кой знае къде, едва ли не на края на света, отвъд реката Солвейга и прохода Елскердег.