Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 67

— Разбира се — изсумтя Кахир. — Защо ли си знаех, че точно така ще отговорите, госпожице Фрингила?

Магьосницата го гледа дълго време.

— Вещерът не бива да си тръгва от Тусент — каза тя най-накрая. — И ако му мислите доброто, не трябва да го подтиквате да го прави. Къде ще му бъде толкова хубаво като тук? Къпе се в лукс. Тук ги има неговите чудовища, които лови, и заработва от това съвсем прилично. Неговият приятел е фаворит на управляващата тук принцеса, самата принцеса е благосклонна към вещера. Главно заради онази сукуба, която по-рано навестяваше спалните. Да, господа. Анариета, както и всички благородни дами от Тусент, са невероятно доволни от вещера. Защото сукубата престана да навестява съпрузите им. Дамите от Тусент са събрали специална премия, която всеки момент ще внесат на сметката на вещера в банка Чианфанели. Увеличавайки сумата, която той вече е събрал там.

— Красив жест от страна на дамите. — Регис не свеждаше поглед. — А и премията е напълно заслужена. Не е лесно да се уреди сукубата да спре посещенията. Можете да ми вярвате, госпожице Фрингила.

— И вярвам. Между другото, един от стражите в двореца твърди, че е видял сукубата. През нощта, на зъбците на кулата на Кароберта. В компанията на друго призрачно същество. Като че ли вампир. Двата демона се разхождали, както се кълне стражът, и изглеждали сякаш са в приятелски отношения. Може би знаете нещо по този въпрос, господин Регис? Няма ли да обясните?

— Не. — На Регис дори не му трепна клепачът. — Няма да обясним. На земята и на небето има неща, които нашите философи дори не са сънували.

— Несъмнено има такива неща — кимна Фрингила, тръскайки черната си коса. — Относно това, че вещерът се готвел да тръгва, може би ви е известно още нещо? Защото на мен, например, не ми е казвал нищо за подобни намерения, а е свикнал да ми казва всичко.

— То се знае — промърмори Кахир. Фрингила не му обърна внимание.

— Господин Регис?

— Не — отговори след кратко мълчание вампирът. — Не, госпожице Фрингила, бъдете спокойна. Вещерът изобщо не ни дарява с по-голямо доверие, отколкото вас. Не ни нашепва в ушите никакви тайни, които би скрил от вас.

— Тогава откъде черпите сведения за заминаването му? — Фрингила беше студена като мрамор.

На вампира отново не му трепна окото:

— А, това е като в онази пълна с младежко очарование поговорка на любимата ни Ангулеме: винаги идва такъв момент, в който или се изхождаш, или освобождаваш клозета. С други думи…

— Спестете си ги — прекъсна го рязко Фрингила. — Достатъчни бяха и тези изпълнени с очарование думи.

Дълго време цареше мълчание. Черната и пъстрата кокошка сновяха насам-натам и кълвяха каквото им падне. Ангулеме бършеше с ръкав своя зацапан от цвеклото нос. Вампирът замислено си играеше с една обелка от салам.

— Благодарение на мен — наруши тишината Фрингила — Гералт се запозна с родословието на Цири, с известните само на няколко души тайни на нейната генеалогия. Благодарение на мен притежава нужната информация, а информацията е оръжие. Благодарение на мен и моята магическа защита не го заплашва вражеско сканиране, а следователно — и наемни убийци. Благодарение на мен и моята магия вече не го боли коляното и той може да го свива безболезнено. На шията си носи направен чрез моето изкуство медальон, който може и да не е толкова добър, колкото оригиналният вещерски, но все пак е достатъчно добър. Благодарение на мен — и само на мен — през пролетта или лятото, информиран, защитен, здрав, подготвен и въоръжен, той ще може да започне битката с враговете си. Ако някой от присъстващите е направил за Гералт повече, нека да разкаже. С удоволствие ще му отдам заслуженото.