Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 66

Тя взе чашата си от масата, пресуши я до дъно, след това, без да се замисля, я разби в пода. И избяга, като затръшна вратата след себе си.

— Работата е сериозна… — започна след малко Ангулеме, но този път вампирът я изгледа предупредително.

— Работата е даже много сериозна — потвърди той. — Не очаквах от нашата стрелкиня толкова крайна реакция. Обикновено така се реагира, когато на някого му бият шута, а не както е в случая, ти да биеш шута на някого.

— За какво говорите, по дяволите? — нервира се Гералт. — А? Може ли някой най-накрая да ми обясни за какво става въпрос?

— За барон Амадис дьо Трастамара.

— Сипаничавият ловец?

— Същият. Обяснил се е на Милва в любов. Преди три дни, по време на лов. Той вече от месец я кани на лов…

— Единият лов продължи два дни — нагло се озъби Ангулеме. — С нощуване в ловджийска хижа, разбирате ли? Залагам си главата…

— Млъквай, момиче. Продължавай, Регис.

— Официално и тържествено е поискал ръката й. Милва му отказала, явно в доста рязка форма. Баронът изглежда разумен човек, но явно е приел отказа като хлапак, навъсил се и веднага напуснал Боклер. А Милва оттогава изглежда така, сякаш са й потънали гемиите.

— Твърде дълго се заседяхме тук — промърмори вещерът. — Прекалено дълго.

— И кой го казва? — попита мълчалият до момента Кахир. — Кой го казва?

— Извинявайте. — Вещерът стана. — Ще поговорим за това, когато се върна. Померол ме очаква. А вещерите се славят с точността си.

* * *

След бурното бягство на Милва и тръгването на вещера, останалите продължиха да закусват в мълчание. Из кухнята, боязливо пристъпвайки с ноктестите си крака, сновяха двете кокошки, черната и пъстрата.

— Имам един проблем — заговори най-накрая Ангулеме, като вдигна очи от чинията, която топеше със залък хляб, и погледна към Фрингила.

— Разбирам — кимна магьосницата. — Няма нищо страшно. Колко време мина от последната ти менструация?

— Какви ги говориш? — Ангулеме скочи на крака, подплашвайки кокошките. — Нищо подобно! Става въпрос за съвсем друго!

— Добре, слушам те.

— Гералт иска да ме остави тук, когато тръгне на път.

— О!

— Казва — изсумтя Ангулеме, — че не бива да ме излага на риск и други подобни глупости. А аз искам да пътувам с него…

— О!

— Не ме прекъсвай, става ли? Искам да пътувам с него, с Гералт, защото само с него не ме е страх, че Едноокият Фулко отново ще ме спипа, а тук, в Тусент…

— Ангулеме — прекъсна я Регис, — напразно се оплакваш. Госпожа Виго слуша, но не чува. Занимава я само едно: отпътуването на вещера.

— О! — повтори Фрингила, като се обърна към него и присви очи. — За какво намеквате, господин Терзиеф-Годфрой? Отпътуването на вещера? А кога ще отпътува той? Мога ли да науча?

— Може и да не е днес, може и да не е утре — отговори меко вампирът, — но в някой от следващите дни — със сигурност. Без да искам да огорчавам никого.

— Не се чувствам огорчена — отговори Фрингила студено. — Разбира се, ако сте имали предвид именно мен. Що се отнася до теб, Ангулеме, уверявам те, че ще обсъдя с Гералт въпроса за отпътуването от Тусент. Гарантирам, че вещерът ще има предвид моето мнение.