Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 63

— Не — отвърна тя най-накрая. — До май може би не. Но ще направя каквото е по силите ми, за да го задържа възможно най-дълго.

Четвърта глава

Коред — чудовище от многобройната група Strigiformes (виж), в зависимост от района наричано също кориган, рутеркин, румпелщуц, кренчик или месмер. Едно нещо може да се каже със сигурност за него — ужасно вреден е. Толкова отвратителен и отблъскващ е, че няма да пишем нищо нито за външността му, нито за навиците му, защото истина ви казвам: жалко е да си хабиш думите за подобна гадост.

„Physiologus“

В колонната зала на замъка Монтекалво се носеше миризма, представляваща удивителна смес от ароматите на старинна дървена ламперия, разтапящи се свещи и десет вида парфюми. Десет специално подбрани ароматични смеси, използвани от десет жени, седнали около кръгла дъбова маса в резбовани кресла с формата на глави на сфинксове.

Срещу Фрингила Виго седеше Трис Мериголд със светлосиня рокля, пристегната високо под шията. До Трис, държейки се в сянката, се беше настанила Кейра Мец. Огромните й обеци от многофасетни цитрини постоянно избухваха в хиляди привличащи погледите отблясъци.

— Моля, продължете, госпожице Виго — подкани я Филипа Ейлхарт. — Нямаме търпение да узнаем завършека на историята. И да предприемем съответните стъпки.

Филипа — по изключение — не носеше никакви бижута, освен закачения за яркочервената й рокля голям сардоникс. Фрингила вече беше успяла да се запознае с клюката и знаеше чий подарък е камъкът и чий профил е изобразен на него.

Седналата до Филипа Шеала де Танкарвил беше цялата в черно, съвсем леко искрящо заради диамантите й. Маргарита Льоантил носеше върху атлазената си виненочервена рокля чисто злато без камъни, затова пък Сабрина Глевисиг беше с колие, а обиците и пръстените й бяха украсени с любимите й, пасващи си с цвета на очите и дрехите й оникси.

Най-близо до Фрингила седяха двете елфки — Францеска Финдабаир и Ида Емеан аеп Сивней. Маргаритката от долината изглеждаше както винаги царствено, макар че днес, по изключение, нито прическата й, нито карминовата й рокля не демонстрираха разкош, а в диадемата и колието й се червенееха не рубини, а скромни, но изящни гранатови камъни. Ида Емеан беше облечена с оцветена в есенни тонове рокля от тюл и муселин, толкова тънка и въздушна, че дори при едва усещащото се въздушно течение, предизвикано от нагрявания от централното отопление въздух, тя се вълнуваше и трептеше като анемония.

Както обикновено в последно време, Асире вар Анахид предизвикваше учудване със своята скромна, но изискана елегантност. В малкото деколте на плътно прилепналата си тъмнозелена рокля нилфгардската магьосница носеше един-единствен изумруд на златна верижка. Маникюрите й, лакирани в много тъмно зелено, придаваха на композицията привкус на същинска магьосническа екстравагантност.

— Чакаме, госпожице Виго — напомни й Шеала де Танкарвил. — Времето тече.

Фрингила се изкашля.

— Дойде декември — започна да разказва тя. — Настъпи Юле, после — Нова година. Вещерът се успокои дотолкова, че името на Цири вече не изплуваше при всеки разговор. Експедициите за лов на чудовища, които той предприемаше редовно, сякаш го поглъщаха изцяло. Е, може би не съвсем изцяло.