Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 53
Анджей Сапковски
—
— Какъв пък е този звяр, по дяволите? — обезпокои се Ангулеме. — Няма да го ям, докато не разбера какво е.
— Лос — поясни Гералт. — Печен лос.
— Това не е някакъв си лос — обади се Милва, кашляйки. — А бик, седем центнера.
— Седем центнера и четирийсет фунта — хрипливо изрече седналият до нея мълчалив барон. Това бяха първите думи, произнесени от него от началото на вечерта.
Това можеше и да стане начало на разговор, но стрелкинята се изчерви, заби поглед в покривката и започна да чопли хляба.
Но Гералт беше приел лично думите на Фрингила.
— Вие ли повалихте този бик, господин бароне? — попита той.
— Не аз — отрече мълчаливецът. — Племенникът ми. Отличен стрелец. Но това е тема на мъжки разговор, мисля… Моля за извинение. Няма защо да отегчаваме дамите…
— А с какъв лък? — попита Милва, все още вторачена в покривката. — Със сигурност не по-слаб от седемдесетина.
— Ламиниран. Слоеве тис, акация, ясен, слепени сърцевини — бавно отговори баронът, видимо учуден. — Двойно прегънат зефар. Седемдесет и пет фунта сила.
— А обтягането?
— Двайсет и девет цала. — Баронът говореше все по-бавно, сякаш изплюваше думите.
— Истинска машина — каза спокойно Милва. — С такава ще повалиш елен дори от сто крачки. Ако стрелецът е наистина добър.
— Аз от двайсет и пет крачки целя фазан — изкашля се баронът, като че ли леко обиден.
— От двайсет и пет крачки — вдигна глава Милва — ще уцеля и катерица.
Баронът смутено се закашля и бързо подаде на стрелкинята ядене и питие.
— Добрият лък е половината от успеха — промърмори той. — Но не по-малко важно е и качеството на стрелата, бих казал. А също така, госпожо, според мен стрелата…
— За здравето на Нейна милост Ана Хенриета! За здравето на виконт Юлиан дьо Летенхоф!
— За здравето им! Да живеят!
— … а тя го изритала по задника — завърши поредния си глупав виц Ангулеме. Младите рицари избухнаха в не по-малко глуповат смях.
Баронесите Келине и Нике слушаха Кахир с отворени уста, сияещи очи и пламнали бузи. На горната маса цялата висша аристокрация слушаше разсъжденията на Регис. До Гералт — дори при неговия вещерски слух — през глъчката достигаха само отделни думи, но той съобрази, че става въпрос за духове, стриги, сукуби и вампири. Регис размахваше сребърната вилица и доказваше, че най-доброто средство против вампирите е среброто — металът, убийствен за вампира дори при най-лек допир. „А чесънът?“ — питаха дамите. „Чесънът също е ефективен — съгласяваше се Регис, — но е неприятен за общуването, защото страшно смърди.“
Капелата в галерията тихо свиреше на гусли и пищялки, акробатите, жонгльорите и гълтачите на огън демонстрираха своето майсторство. Шутът се опитваше да разсмива хората, но не можеше да се мери с Ангулеме. Появи се мечкар с мечка, но за всеобщо веселие мечката направи купчина на пода. Ангулеме посърна и поутихна — трудно беше да се справи с подобни конкуренти.
Остроносата принцеса внезапно изпадна в гняв; заради някаква случайно подхвърлена дума един от бароните изпадна в немилост и под ескорт беше изпратен в кулата. Но едва ли някой — освен самия барон — се развълнува от случилото се.
