Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 5

— Господарке! Не исках да те обидя…

— Не се оправдавай.

— Всичко е заради това — измънка той, — че си страшно красива.

— Благодаря още веднъж. Но това нищо не променя.

Помълчаха известно време. Беше топло. Слънцето, достигнало зенита си, беше нагряло приятно камъните. Слаб ветрец вълнуваше повърхността на езерото.

— Какво означава… — обади се изведнъж Галахад със странно възбуден глас. — Какво означава копие с окървавено острие? Какво означава и защо страда кралят с прободено бедро? Какво означава девица в бяло, носеща Граала, сребърна чаша?

— А ти добре ли си?

— Попитах те…

— А аз не разбирам въпроса ти. Това някаква парола ли е? Сигнал, по който се разпознават посветените? Бъди така добър да ми обясниш.

— Няма да мога.

— Тогава защо изобщо питаш?

— Защото… — запъна се той. — Е, накратко казано… Един от нашите не попитал, когато имал възможност. Не знам дали си е глътнал езика, или се е засрамил… Но не попитал и му се струпаха куп неприятности. Така че сега винаги питаме. За всеки случай.

* * *

— Има ли магьосници в този свят? Нали се сещаш — такива, които се занимават с магии. Магове. Вълшебници.

— Има Мерлин. И Моргана. Но Моргана е слаба работа.

— А Мерлин.

— Средна работа.

— Знаеш ли къде да го намеря?

— Че как! В Камелот! В двора на крал Артур. Аз съм тръгнал точно натам.

— Далеч ли е?

— Оттук до Повис, до река Хафен, после по течението на Хафен до Блевум, до Морето на Сабина, а оттам вече е близо до равнините на Топлата страна. Някакви си десетина дни езда…

— Доста далеч.

— Пътят може малко да се съкрати — замисли се Галахад. — Ако се мине през Кум Пука. Но това е омагьосана долина. Там е страшничко. Там живеят Y Dynan Bach Teg, зли дребосъци…

— Меча си за украса ли го носиш?

— А какво може да направи мечът срещу магията?

— Ще направи, ще направи, не се бой. Аз съм вещерка. Чувал ли си някога тази дума? Уф, разбира се, че не си чувал. Мен не ме е страх от твоите дребосъци. Имам много познати сред джуджетата.

„Не се и съмнявам“ — помисли си Галахад.

* * *

— Господарке на езерото?

— Казвам се Цири. Не ме наричай „Господарка на езерото“. Това ми навява неприятни асоциации. Така ми викаха в Страната… Как я нарече?

— Faërie. Или, както казват друидите, Анун. А саксите — Елфланд.

— Елфланд… — Тя наметна на раменете си полученото от него карирано пиктско одеяло. — Знаеш ли, бях там. Влязох в Кулата на лястовицата и дум — озовах се сред елфите. А те ме наричаха точно така. Господарката на езерото. На мен в началото това дори ми харесваше. Ласкаеше ме. Докато не разбрах, че в онази страна, в онази кула и при онова езеро не съм никаква Господарка, а пленница.

— Там ли си изцапа ризата с кръв? — не издържа той.

Тя мълча дълго.

— Не — отговори най-накрая, и на него му се стори, че гласът й леко потрепна. — Не там. Имаш остър поглед. Какво пък, от истината не може да се избяга, няма смисъл човек да си крие главата в пясъка… Да, Галахад. В последно време доста се цапам с кръв. С кръвта на неприятели, които убивам. И с кръвта на близки, които се опитвам да спася… И които умират в ръцете ми. Защо ме гледаш така?