Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 45

— Оценявам това. — Гералт отново се поклони, ругаейки наум болното си коляно и не само него. — И все пак не мога да премълча онова, което виконт Лютичето е забравил да ви разкаже, ваша милост. Разбойниците, които ме преследваха до Белхавен, и които доблестните ви рицари разгромиха в Каед Мирквид, наистина бяха абсолютни бандити, но носеха нилфгардските цветове.

— И какво от това?

„Такова — беше му на върха на езика да отговори, — че ако нилфгардците са превзели Аедирн за двайсет дни, то за твоето княжество ще са им достатъчни двайсет минути.“

— Води се война — каза той вместо това. — Това, което се случи в Белхавен и Каед Мирквид, може да се смята за диверсия в тила. Такива неща обикновено предизвикват репресии. Във военни времена…

— Войната със сигурност вече е свършила — прекъсна го принцесата, вирвайки острото си носле. — Писахме по този въпрос на нашия братовчед, Емхир вар Емрейс. Изпратихме му меморандум, в който настояхме незабавно да се сложи край на безсмисленото кръвопролитие. Със сигурност войната вече е свършила и е сключен мир.

— Не е толкова сигурно — отвърна студено Гералт. — Отвъд Яруга бушуват огън и меч, лее се кръв. Няма никакви признаци, че войната е към края си. Бих казал, че е точно обратното.

Моментално съжали за казаното.

— Как така? — Нослето на принцесата сякаш стана още по-остро, а в гласа й прозвуча противна, пискливо-скърцаща нота. — Правилно ли чувам? Войната продължава? Защо не сме информирани за това? Господин министър Трембли?

— Ваша милост, аз… — замънка, коленичейки, един от носителите на златните ланци. — Не исках… да ви безпокоя… да ви тревожа… Ваша милост…

— Стража! — извика нейна милост. — Затворете го в кулата! Вие сте в немилост, господин Трембли! В немилост! Господин шамбелан! Господин секретар!

— На вашите заповеди, Ваша светлост…

— Нека канцеларията ни веднага се обърне с остра нота към нашия братовчед, императора на Нилфгард. Настояваме незабавно, абсолютно незабавно да престане да воюва и да сключи мир. Защото войната и несъгласието са лоши неща! Несъгласието руши, а съгласието гради!

— Ваша милост — измънка шамбеланът сладкар, бял като пудра захар, — абсолютно сте права!

— Какво правите още тук? Дадохме заповедите си! Действайте, по най-бързия начин!

Гералт се огледа скришом. Дворяните имаха напълно каменни лица, от което следваше, че подобни инциденти не са нищо ново в този княжески двор. Той твърдо реши от този момент изобщо да не противоречи на госпожа принцесата.

Анариета докосна с кърпичката върха на носа си, след което се усмихна на Гералт.

— Както виждате — каза тя, — опасенията ви бяха безпочвени. Няма от какво да се боите и можете да ни гостувате колкото пожелаете.

— Да, Ваша милост.

В тишината ясно се чуваше скърцането на дървояд в някой от старинните мебели. И ругатните, които главният коняр отправяше към някакъв кон в далечния двор.