Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 44

Анариета, Фрингила и Лютичето бяха единствените, които седяха. Това не беше позволено на никой друг. А аз бях доволен, че не ми беше наредено да коленича.

Принцесата изслуша разказа ми, като за щастие ме прекъсваше рядко. Когато се заех накратко да излагам разговора с друидите, тя започна да чупи ръце с такова искрено отчаяние, че чак изглеждаше престорено. Знам, че звучи като някакъв проклет оксиморон, но повярвай ми, Рейнар, точно така беше.

* * *

— Ах, ах — възкликна принцеса Ана Хенриета, чупейки ръце. — Така ни опечалихте, господин Гералт. Наистина, сърцето ни се къса от мъка.

Тя изсмърка с острия си нос, протегна ръка и Лютичето незабавно сложи в отворената й длан батистена носна кърпичка с монограм. Принцесата избърса с нея двете си бузи, като внимаваше да не изтрие пудрата.

— Ах, ах — повтори тя. — Значи друидките не са знаели нищо за Цири? Не са били в състояние да ви помогнат? Излиза, че всичките ви усилия са отишли на вятъра и напразно сте били целия този път?

— Е, едва ли е било напразно — отговори с убеденост вещерът. — Признавам си, че разчитах да получа от друидите някакви конкретни сведения или указания, които да изяснят логично поне защо Цири е обект на толкова яростно преследване. Но друидките не можаха или не пожелаха да ми помогнат. Така че в този смисъл наистина нищо не постигнах. Обаче…

Той премина в шепот. Не за по-голям драматизъм. Не беше сигурен доколко трябва да бъде откровен пред цялата тази аудитория.

— Знам, че Цири е жива — изрече той сухо най-накрая. — Най-вероятно е била ранена. И все още е в опасност. Но е жива.

Ана Хенриета въздъхна, отново използва кърпичката и стисна ръката на Лютичето.

— Обещавам ви нашата помощ и подкрепа — каза тя. — Гостувайте ни в Тусент, колкото пожелаете. Трябва да знаете, че ние сме били в Цинтра, познавали сме Павета и сме били в приятелски отношения с нея, познавали сме и сме обичали малката Цири. С цялото ни сърце сме с вас, господин Гералт. Ако има нужда, нашите учени и астролози ще ви съдействат. Вратите на нашите библиотеки и читалища са отворени за вас. Дълбоко вярваме, че трябва да намерите някаква следа, указание или улика, които да ви покажат правилния път. Не действайте припряно. Няма нужда да бързате. Можете да останете тук колкото искате, вие сте ни скъп гост.

— Благодаря ви за добротата и снизхождението, Ваша милост — наведе глава Гералт. — Но все пак ще тръгнем на път веднага, след като си отпочинем. Цири все още е в опасност. А и ние — ако се задържим твърде дълго на едно място, опасността не само ще нарасне, но ще започне да застрашава и доброжелателните към нас хора. И всички около нас. А ние не искаме да допуснем това за нищо на света.

Принцесата помълча известно време, галейки ръката на Лютичето с ритмични движения, като котка.

— Думите ви са благородни и честни — каза тя най-накрая. — Но няма от какво да се боите. Нашите рицари така са разгромили преследващите ви бандити, че нито един от свидетелите на поражението не се е измъкнал жив — виконт Юлиан ни разказа това. Всеки, който се опита да ви безпокои, го очаква същата участ. Вие сте под наша защита и опека.