Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 36

— Колко се сближиха? — изкикоти се Ангулеме.

— Не ми се е случвало да съм очевидец — отвърна хладно рицарят. — А клюките не бива да се повтарят. Освен това, както госпожицата несъмнено знае, любовта има много имена и това колко са били близки е относително.

Кахир тихо се изхили. Ангулеме нямаше какво да добави.

— Принцесата и господин Лютичето се срещали тайно около два месеца — продължи Рейнар дьо Боа-Фресне, — от Белетейн до Лятната солстиция. Но забравили за предпазливостта. Новината се разнесе, злите езици започнаха да мърморят. Господин Лютичето, без да се помайва, се метна на коня и си тръгна. Както се оказа, разумна постъпка. Защото веднага щом принц Раймунд се върна от Цинтра, един услужлив слуга му разказал всичко. Това беше голям удар за принца — можете да си представите каква дива ярост го обзе. Хвърлил супника с борша на пода, после наложил слугата доносник с чукчето за лед, придружавайки това действие с нецензурни думи. После пред свидетели цапардосал церемониалмайстора на княжеския двор по мутрата и разбил голямото ковирско огледало. Сложил принцесата под арест в покоите й, заплашил я с изтезания и изтръгнал всичко от нея. Веднага изпратил преследвачи подир господин Лютичето, като заповядал съблазнителят без никакви церемонии да бъде убит и сърцето му да бъде изтръгнато от гърдите. Бил прочел нещо подобно в някаква стара балада и решил да изпържи сърцето и да принуди принцеса Анариета да го изяде пред целия дворец. Брр, пфу, каква гадост! За щастие господин Лютичето успял да избяга.

— За щастие. А принцът умрял?

— Да. Както казах, заради инцидента го обзе дива ярост, кръвта му така кипна, че го споходиха инсулт и парализа. Лежа половин година като този пън. Но се оправи. Дори ходеше. Само непрекъснато мигаше с очи, ето така.

Рицарят се обърна върху седлото, примижа с едното си око и направи маймунска физиономия. След малко продължи:

— Въпреки че принцът и преди това си беше прочут коцкар и кръшкач, от тези намигвания стана още по-неотразим, защото всяка жена си мислеше, че намига точно на нея и й дава любовни знаци. А жените са много податливи на такива неща. Не ги притеснява ни най-малко, че ги смятат за разпуснати и развратни. А принцът, както казах, мигаше много, почти непрекъснато, така че получаваше това, което искаше. Премина всякакви граници и една нощ получи втори инсулт. И духът му го напусна. В леглото.

— Върху жена? — изкикоти се Ангулеме.

— Честно казано… — Рицарят, до този момент страшно сериозен, се усмихна под мустак. — Честно казано, под нея. Но подробностите не са важни.

— Разбира се, че не — подкрепи го със сериозен тон Кахир. — Не е имало особено дълъг траур след смъртта на принц Раймунд, нали? По време на разказа ми се стори…

— … Че невярната жена ви е по-скъпа от измамения мъж — намеси се в разговора по обичайния за него начин вампирът. — Нима защото сега тя управлява тук?