Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 23

— Нито една. Ти си ми първата.

— Е, най-накрая!

* * *

Нимуе доста дълго разглежда картината със светлосенките, изобразяваща десет седнали около кръгла маса жени.

— Жалко, че не знаем как са изглеждали наистина — обади се тя най-накрая.

— Великите магистърки? — изсумтя Кондвирамурс. — Пълно е с техни портрети! Дори само в Аретуза…

— Казах „наистина“ — прекъсна я Нимуе. — Имам предвид не ласкателните портрети, нарисувани въз основа на други ласкателни портрети. Не забравяй, имало е време, в което изображенията на магьоснички са били унищожавани. Както и самите магьоснички. А после е имало период на пропаганда, когато магистърките със самата си външност е трябвало да пробуждат уважение, възхищение и религиозен страх. От тези времена произхождат всичките Събрания на Ложата, заговорите и договорите, платната и графиките, изобразяващи масата и седящите около нея изумително, омайващо красиви жени. А истински, автентични портрети няма. Освен две изключения. Автентичен е портретът на Маргарита Льоантил, който е окачен в Аретуза на остров Танед и по чудо е оцелял от пожара. А също и портретът на Шеала де Танкарвил в Енсенад в Лан Ексетер.

— А нарисуваният от елфите портрет на Францеска Финдабаир, изложен във венгербергската пинакотека?

— Фалшификат. Когато елфите са отворили Вратата и са си отишли през нея, са взели със себе си или са унищожили всички произведения на изкуството, без да оставят нито една картина. Ние не знаем дали Маргаритката от Долината наистина е била толкова красива, колкото гласи преданието. Изобщо не знаем как е изглеждала Ида Емеан. А тъй като в Нилфгард портретите на магьосничките били унищожавани прилежно и старателно, нямаме никаква представа как са изглеждали наистина Асире вар Анахид и Фрингила Виго.

— Обаче засега ще приемем — въздъхна Кондвирамурс, — че са изглеждали именно по начина, по който са ги изобразявали по-късно. Достойни, властни, мъдри и добри, грижливи, честни и благородни. И красиви, пленително красиви… Ще го приемем. Защото така животът ни ще е по-лек.

* * *

Дневните занятия в Inis Vitre придобиха чертите на леко уморителна рутина. Анализът на сънищата на Кондвирамурс, започнал след закуска, обикновено продължаваше до пладне. Времето между пладне и обяда послушницата прекарваше в разходки — а и те скоро станаха рутинни и скучни. И нищо чудно — тя можеше да обходи острова два пъти за един час, наслаждавайки се на такива забавни неща като гранит, ниски борчета, дребен чакъл и миди, на водата и чайките.

След обяда и дългата следобедна почивка започваха дискусии, преглеждане на книги, свитъци и ръкописи, изучаване на картини, графики и карти. И дълги, проточващи се до среднощ дискусии за това каква част от легендите е истина…