Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 21
Анджей Сапковски
— Приятелю?
— В мен се обажда антропоморфизмът. Е, добре, да излизаме от тези пещери, приятелю. Защото тук можем да намерим само ревматизъм.
— Абсолютно. Освен ако… Гералт?
— Не. Не се сетих.
* * *
На Краля Рибар отново му беше провървяло, защото за вечеря имаше пушени сивени. Рибата беше толкова вкусна, че забравиха за науката. Кондвирамурс отново преяде.
* * *
Пушените сивени оказаха своето влияние. „Време е да заспивам — каза си Кондвирамурс, усещайки се за втори път, че машинално прелиства страниците на книгата, без да вниква в съдържанието. — Време е за сън.“
Тя се прозина, остави книгата. Премести възглавниците от положението за четене в положението за спане. Загаси лампата със заклинание. Стаята моментално потъна в непрогледен и гъст като петмез мрак. Тежките велурени пердета бяха дръпнати — послушницата отдавна се беше убедила от личен опит, че в пълна тъмнина се сънува по-добре. „Какво да избера? — помисли си тя, докато се протягаше и се въртеше в завивките. — Да се отдам на онироидна стихия или да се опитам да се закотвя някъде?“
Въпреки всеобщите твърдения, сънувачките не помнеха дори половината от пророческите си сънища, значителна част от тях оставаше в паметта им във вид на бъркотия от картини, променящи цвета и формата си като в калейдоскоп, детската играчка с огледала и стъкълца. Когато картините бяха лишени от всякакъв ред и дори зачатъци на смисъл, това още не беше беда. Тогава спокойно можеше да се мине към следващата точка от дневния ред. На принципа: не помня, значи не си е струвало да се помни. На жаргона на сънуваните такива сънища се наричаха „пълнеж“.
По-лоши и много по-срамни бяха „призраците“ — сънища, от които сънуваните си спомняха само фрагменти, откъслеци от смисъла им, сънища, от които на сутринта оставаха само неясни усещания от приетия сигнал. Ако „призракът“ се повтореше, това означаваше, че става въпрос за сън с голяма онироидна стойност. Тогава сънувачът чрез концентрация и самовнушение заставя себе си да пресънува конкретния „призрак“, този път в много по-големи подробности. Най-добри резултати даваше методът, при който се принуждаваш да пресънуваш съня веднага след събуждането — така нареченото „закачване“. Ако сънят не позволеше да се „закачиш“, трябва да се опиташ да извикаш същата картина при някой от следващите сеанси чрез концентриране и медитация преди заспиване. Такова програмиране на съня се наричаше „закотвяне“.
След дванайсет нощи на острова Кондвирамурс вече имаше три списъка, три комплекта сънища. Имаше списък за достойните за похвала успехи — списък на „призраците“, които сънувачката успешно беше „закачила“ или „закотвила“. Към тях спадаха сънищата за бунта на остров Танед, а също така и за пътешествието на вещера и неговия отряд през прохода Малхеур, през пролетните порои и разкаляните пътища към долината Судут. Имаше и списък, за който послушницата не призна на Нимуе — списък с провалите, сънища, който въпреки всички усилия си оставаха загадка. И имаше работен списък — на сънищата, които чакаха реда си.
