Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 22

И имаше един сън — странен, но много приятен, — който постоянно се завръщаше с откъслеци и картини, с неуловими звуци и копринени докосвания.

Мил, нежен сън.

„Добре — помисли си Кондвирамурс, затваряйки очи. — Така да бъде.“

* * *

— Изглежда, знам с какво се е занимавал вещерът, докато е зимувал в Тусент.

— Моля? — Нимуе се откъсна от облечения в кожа том, който прелистваше, и погледна към сънувачката над очилата. — Най-накрая си видяла нещо?

— И още как! — отвърна наперено Кондвирамурс. — Видях! Вещерът Гералт и жена с късо подстригана черна коса и зелени очи. Не знам коя може да е. Може би онази принцеса, за която пише в бележките си Лютичето?

— Май не си ги чела внимателно — поохлади ентусиазма й магьосницата. — Лютичето описва принцеса Анариета подробно, а и други източници потвърждават, че косите й са били, цитирам, „кестеняви, със златист оттенък“. Край на цитата.

— Значи не е тя — съгласи се послушницата. — Моята жена беше чернокоса. Направо като въглен. А сънят беше… Хм… Интересен.

— Слушам внимателно.

— Те разговаряха. Но това не беше съвсем обичаен разговор.

— И кое му беше необичайното?

— През повечето време краката й бяха на раменете му.

* * *

— Кажи ми, Гералт, вярваш ли в любовта от пръв поглед?

— А ти вярваш ли?

— Вярвам.

— Сега вече знам какво ни е събрало. Привличането на противоположностите.

— Не бъди циничен.

— Защо? Казват, че цинизмът доказва наличието на интелект.

— Не е вярно. При цялата си псевдоинтелектуална обвивка, цинизмът е отвратително неискрен. Не понасям неискреността в никакви форми. Но след като заговорихме за това… Кажи ми, вещерю, какво в мен обичаш най-много.

— Това.

— От цинизма отиде към тривиалността и баналността. Опитай пак.

— Най-много обичам в теб твоя ум, твоя интелект и дълбоката ти духовност. Твоята независимост и свобода, твоята…

— Не мога да разбера откъде толкова сарказъм в теб…

— Това не беше сарказъм, беше шега.

— Не понасям такива шеги. Особено пък ненавременните. Всичко, скъпи мой, си има своето време и за всичко под небето си има определен час. Има време да се мълчи и време да се говори, има време за плач и време за смях, време да се сее и време да се жъне, време за шеги и време за сериозност…

— Време за плътски ласки и време за въздържание?

— Не приемай казаното толкова буквално. Нека по-добре да приемем, че сега е време за комплименти. Любовта без комплименти мяза на физиология, а физиологията е нещо пошло. Говори ми комплименти!

— Никоя от Яруга до Буйна няма толкова хубав задник като твоя.

— Ама че късмет! Сега за разнообразие ме сложи някъде между варварските северни рекички. Като оставим настрана уместността на метафората, не можеше ли да кажеш от Алба до Велда? Или от Алба до Сансретур?

— Никога в живота си не съм бил край Алба. Старая се да избягвам изводи, които не са подкрепени от личния ми опит.

— О! Сериозно! Да смятам ли тогава, че си видял и опитал достатъчно много задници — защото нали за тях говорим — за да си направиш съответните изводи? А, белокоско? Колко жени си имал преди мен? А? Попитах те нещо, вещерю! Не, не, спри, махни си лапите, няма да ти се размине по този начин. Та колко жени си имал преди мен?