Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 25

— Ела с мен.

Както и Кондвирамурс се досещаше, на терасата можеше да се излезе само през личните покои на магьосницата — чистички, педантично подредени, ухаещи на сандалово дърво, смирна, лавандула и нафталин. Наложи се да се възползват от малка тайна вратичка и вита стълба, водеща надолу. Едва след това стигнаха където трябваше.

За разлика от останалите помещения, по стените на стаята нямаше нито ламперия, нито тапети; беше много бяла, поради което — и много светла. Още по-светла я правеше огромният трикрилен прозорец, по-точно — остъклена врата, водеща право към надвисналата над езерото тераса.

Единствените мебели в стаята бяха две кресла, огромно огледало в овална махагонова рамка и нещо като стойка, на която висеше гоблен пет на седем стъпки, докосващ пода с ресните си.

На гоблена беше изобразена отвесна скала над планинско езеро. Замък, издигащ се над скалата — сякаш е част от нея. Замък, който Кондвирамурс добре познаваше от многобройните илюстрации.

— Цитаделата на Вилгефорц, мястото, където е била затворена Йенефер. Мястото, където е приключила легендата.

— Така е — потвърди Нимуе с престорено равнодушие. — Тук приключва легендата, поне в известните й версии. Ние познаваме точно тези версии, затова ни се струва, че знаем финала. Цири е избягала от Кулата на лястовицата, където, както ти изясни, е била заточена. Избягала е, когато е осъзнала какво смятат да направят с нея. Легендата представя множество версии за бягството й…

— На мен — прекъсна я Кондвирамурс — ми харесва тази с хвърлянето на предмети зад гърба. Гребен, ябълка и носна кърпичка. Но…

— Кондвирамурс.

— Извинявай.

— Както казах, има множество версии за бягството й. Но и досега не е ясно по какъв начин Цири е попаднала от Кулата на лястовицата право в замъка на Вилгефорц. Не можеш да сънуваш Кулата на лястовицата. Опитай тогава да сънуваш замъка. Вгледай се внимателно в гоблена… Слушаш ли ме?

— Това огледало… Магическо е, нали?

— Не. Изстисквам си пъпките пред него.

— Извинявай.

— Това е огледалото на Хартман — поясни Нимуе, след като забеляза смръщения нос и нацупените устни на послушницата. — Ако искаш, погледни. Но, моля те, бъди внимателна.

— Вярно ли е — попита Кондвирамурс с треперещ от възбуда глас, — че с Хартман може да се отиде до други…

— Светове? Разбира се. Но не веднага, не без подготовка, медитация, концентрация. Когато те съветвах да си внимателна, имах предвид нещо друго.

— Какво?

— Огледалото действа в двете посоки. От Хартман винаги може да излезе нещо.

* * *

— Знаеш ли, Нимуе… Когато гледам този гоблен…

— Сънува ли?

— Сънувах. Много странен сън. От височината на птичи полет. Бях птица… Виждах замъка отвън. Но не можех да проникна в него. Нещо ми спираше достъпа.

— Погледни гоблена — нареди Нимуе. — Погледни цитаделата. Гледай внимателно, съсредоточи се върху всяка подробност. Концентрирай се силно, дълбоко, запечатай тази картина във въображението си. Искам в съня си да влезеш там. Много е важно да влезеш.

* * *

Отвън, зад стените на замъка, явно бушуваше дяволска виелица, огънят в камината бумтеше, бързо поглъщайки цепениците. Йенефер се наслаждаваше на топлината. Наистина, сегашната й килия беше безкрайно по-топла от влажната дупка, в която беше прекарала може би два месеца, но и на новото място й тракаха зъбите. В старата килия тя напълно беше изгубила представа за времето, а и по-късно никой не бързаше да я информира за датата, но тя беше сигурна, че навън е зима, декември или може би дори януари.