Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 20

— Какво може да е правил? Зимувал е! — изсумтя послушницата. — Преди да се затопли, не е можел да мине през прохода, така че е зимувал и е скучаел. Нищо чудно, че по-късните автори са отминали този досаден фрагмент с лаконичното: „Зимата преминала.“ Но ако това е толкова важно, ще се опитам да го изясня. Имаме ли някакви картини или рисунки?

Нимуе се усмихна.

— Даже имаме една рисунка на рисунка.

* * *

Скалната фреска изобразяваше ловна сцена. Тънки, нарисувани с небрежни движения на китката човечета с лъкове и копия преследваха с диви подскоци огромен виолетов бизон. На хълбоците на бизона бяха нарисувани тигрови ивици, а над лирообразните му извити рога висеше нещо като водно конче.

— Значи това е онази картина? — поклати глава Регис. — Която е нарисувал елфът Авалак’х? Елфът, който много знае?

— Да — потвърди сухо Гералт. — Точно тази е картината.

— Проблемът е там, че в грижливо изследваните от нас пещери няма нито следа от елфи или от другите създания, за които ти спомена.

— Бяха тук. Сега са се скрили. Или са избягали.

— Това е безспорен факт. Не забравяй, аудиенцията ти е дадена след намесата на фламиниката. Явно са сметнали, че една такава среща е достатъчна. След категоричния отказ на фламиниката да сътрудничи, повярвай ми, не знам какво друго може да се предприеме. Мъкнем се из тези пещери цял ден, и не мога да се отърва от усещането, че само си губим времето.

— Аз също не мога да се отърва от това усещане — изрече вещерът с горчивина. — Никога няма да разбера елфите. Но поне вече знам защо повечето хора не си падат по тях. Защото е трудно да се отървеш от усещането, че те се надсмиват над нас. С всичко, което правят, което говорят, което мислят, елфите се надсмиват над нас. Подиграват ни се.

— В теб се обажда антропоморфизмът.

— Може би донякъде. Но усещането си остава.

— Какво ще правим?

— Ще се върнем в Каед Мирквид, за Кахир. Друидките сигурно вече са му излекували скалпираната кратуна. После ще се качим на конете и ще се възползваме от поканата на принцеса Ана Хенриета. Не прави физиономии, вампире. Милва има строшени ребра, на Кахир му е разбита главата, един малък отдих в Тусент ще ни е само от полза. Също така трябва да измъкнем Лютичето от аферата, защото ми се струва, че здравата е затънал.

— Е — въздъхна Регис, — така да бъде. Ще се държа по-надалеч от огледала и кучета, ще страня от магьосници и телепати… А ако въпреки това ме разкрият, ще разчитам на теб.

— Можеш да разчиташ — увери го сериозно Гералт. — Няма да те изоставя в беда, приятелю.

Вампирът се усмихна, и тъй като бяха сами, си позволи да покаже пълния комплект зъби.