Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 18

След кратка пауза магьосницата продължи:

— И това е всичко, което знаем за фалшивата Цири. Нито една от версиите на легендата не съобщава какво е станало с нея впоследствие.

— Но можем да се досетим, че съдбата й не е за завиждане — изрече тъжно Кондвирамурс. — Когато Емхир е получил оригинала — а ние знаем, че го е получил, — той се е отървал от фалшификата. Когато сънувах този сън, не почувствах случващата се трагедия, а по принцип би трябвало да усетя нещо, ако… От друга страна, това, което виждам, не е задължително да се е случило реално. Както всеки човек, и аз сънувам миражи. Мечти. Копнежи… И страхове.

— Знам.

* * *

Дискутираха до обяд, разглеждайки папките с графики. Краля Рибар явно беше имал успешен лов, защото обядът беше сьомга на скара. Вечерята — също.

През нощта Кондвирамурс спа лошо. Твърде много беше яла.

Не сънува нищо. Беше подтисната и засрамена, но Нимуе изобщо не се разстрои.

— Имаме време — каза тя. — Пред нас са още много нощи.

* * *

В кулата Inis Vitre имаше няколко бани, наистина разкошни, със светещ мрамор и лъщящ месинг, загрявани от централно отопление, чиято пещ се намираше някъде в мазето. Кондвирамурс не се притесняваше да се къпе с часове — така или иначе по някое време се виждаше с Нимуе в една от баните, дървена къщурка с излизащ над езерото подиум. Мокри, обгърнати от парата, вдигаща се от обливаните с вода нагорещени камъни, двете седяха и взаимно си правеха вятър с брезови клончета, а в очите им капеше солена пот.

— Ако правилно съм разбрала — каза Кондвирамурс, бършейки лицето си, — стажът ми в Inis Vitre се заключава в това да премахна всички бели петна в легендата за вещера и вещерката?

— Правилно си разбрала.

— През деня, когато разглеждаме картините, и по време на разговорите ни се зареждам за съня, за да мога да видя през нощта истинската, никому неизвестна версия на даденото събитие?

Този път Нимуе не счете за нужно дори да потвърди. Само размаха няколко пъти клонката, изправи се, плисна вода върху нагорещените камъни. Вдигна се пара, горещината за миг спря дъха им.

Нимуе изля върху себе си останалата вода от ведрото. Кондвирамурс се възхищаваше на фигурата й. Макар и дребна на ръст, магьосницата имаше изключително пропорционално тяло. На формите й и на здравата кожа можеше да завиди и двайсетгодишна девойка. Самата Кондвирамурс беше на двайсет и четири. И завиждаше.

— Дори и да изясня нещо — започна тя, отново забърсвайки изпотеното си лице, — откъде можем да бъдем сигурни, че съм видяла истината? Наистина не знам…