Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 16

— Можеш да ме помолиш каквото поискаш — повтори той и тъй като вече беше уморен, гласът му прозвуча неочаквано човечно. — Ще изпълня всяко твое желание.

„По-добре да не ме гледа — помисли си императорът. — Не мога да понеса погледа й.

Казват, че хората се страхуват да ме погледнат в очите. А от какво се страхувам аз?

Да си гледат работата Ватие де Ридо и неговите държавни интереси. Ако тя ме помоли, ще наредя да я отведат вкъщи — там, откъдето са я взели. Ще заповядам да я откарат в огромна златна карета. Достатъчно ще е да ме помоли.“

— Можеш да ме помолиш каквото поискаш — повтори той.

— Благодаря, Ваше Императорско Величество — каза девойката, свеждайки поглед. — Ваше Императорско Величество е много благороден и щедър. Ако може да помоля…

— Говори.

— Бих искала да остана тук. Тук, в Дарн Рован. При госпожа Стела.

Той не се учуди. Очакваше нещо такова.

Тактичността му попречи да зададе въпроси, които биха били унизителни и за двамата.

— Дадох ти думата си — изрече той студено. — И всичко ще стане според твоята воля.

— Благодаря, Ваше Императорско Величество.

— Дадох ти думата си — повтори той, стараейки се да не избягва погледа й. — И ще удържа на нея. Но мисля, че изборът ти не беше добър. Не изказа правилното желание. Ако го промениш…

— Няма да го променя — каза тя, когато стана ясно, че императорът няма да довърши фразата си. — А и защо да го променям? Избрах госпожа Стела, избрах нещата, които толкова малко познавах в досегашния си живот… Дом, топлина, доброта… Сърдечност. Невъзможно е да сгрешиш, избирайки нещо такова.

„Клето, наивно създание — помисли си император Емхир вар Емрейс Дейтвен Адан ин Карп аеп Морвуд, — само ако знаеше, че като избират нещо такова, извършват най-страшните грешки.“

Но нещо — може би далечен спомен — попречи на императора да изрече тези думи на глас.

* * *

— Интересно — каза Нимуе, след като изслуша отчета. — Наистина интересен сън. Имаше ли още някакви?

— И още как! — С бързо и точно движение на ножа Кондвирамурс отряза върха на яйцето. — Още ми се вие свят след тази въртележка от видения. Но това е нормално. Първата нощ на ново място винаги носи безумни сънища. Знаеш ли, Нимуе, за нас, сънувачите, казват, че дарбата ни не е в това да сънуваме. Виденията ни в транс или под хипноза не се различават от сънищата на другите хора нито по интензивност, нито по разнообразие, нито по количеството предсказания. Това, по което се отличаваме и в което е талантът ни, е нещо друго. Ние помним сънищата си. Рядко забравяме нещо, което сме сънували.

— Защото имате нетипична и присъща само на вас работа на жлезите за вътрешна секреция — отсече Господарката на езерото. — Вашите сънища, грубо казано, всъщност представляват отделяне на ендорфин в организма. Както и повечето стихийни магически таланти, така и вашият е прозаично ограничен. Но защо ли ти говоря неща, които самата ти прекрасно знаеш. Слушам те, какви други сънища помниш?