Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 17

— Един юноша — смръщи вежди Кондвирамурс, — странстващ сред пусти полета с вързоп на рамо. Пусти есенни полета. Върби… Край пътища и синори. Криви, хралупести, разклонени върби… Юношата върви, оглежда се. Пада нощ. На небето изгряват звезди. Една от тях се движи. Това е комета. Червена, искряща, тя прекосява небето.

— Браво — усмихна се Нимуе. — Макар и да нямам понятие кого си видяла насън, поне може да се определи точно датата на събитието. Червена комета се е виждала в течение на шест дни през пролетта в годината на сключване на цинтрийския мир. По-точно — в първите дни на март. В останалите сънища също ли се виждаха някакви календарни събития?

— Сънищата ми не са селскостопански календар — изсумтя Кондвирамурс, посолявайки яйцето си. — В тях няма табелки с датите! Но за да съм точна, имах сън за битката при Брена, която сигурно съм видяла на картината на Николай Цертоса в твоята галерия. А датата на битката при Брена също е известна. Тя е в същата година, в която и кометата. Нали не бъркам?

— Не бъркаш. Имаше ли нещо особено в съня ти за битката?

— Не. Множество коне, хора и оръжия. Хората се биеха и крещяха. Някой, най-вероятно побъркан, крещеше: „Орли! Орли!“.

— Какво още? Каза, че си имала въртележка от сънища.

— Не помня… — Кондвирамурс млъкна.

Нимуе се усмихна.

— Е, добре. — Послушницата гордо вирна глава, и не даде възможност на Господарката на езерото да подхвърли нещо язвително. — Разбира се, понякога забравям. Никой не е съвършен. Повтарям — моите сънища са видения, а не библиотечни каталози.

— Това ми е ясно — отсече Нимуе. — Не изпитвам сънуваческите ти способности. Това е анализ на легендата. На нейните загадки и бели петна. Получава се доста добре, още от първите сънища ти разпозна девойката от портрета, двойничката на Цири, която Вилгефорц се е опитал да представи за наследницата на цинтрийския престол.

Те замълчаха, защото в кухнята влезе Краля Рибар. Поклони се и промърмори нещо, след което взе от шкафа хляб, две гърнета и платнено вързопче. Излезе, без да пропусне да се поклони и да промърмори нещо.

— Той силно накуцва — каза Нимуе с видима неохота. — Беше тежко ранен. Един глиган му разпори крака по време на лов. Затова прекарва толкова много време в лодката. Раната не му пречи да гребе и да лови риба, на лодката забравя за недъга си. Той е много порядъчен и добър човек. А аз…

Кондвирамурс тактично мълчеше.

— А аз се нуждая от мъж — поясни делово дребната магьосница.

„Аз също — помисли си послушницата. — По дяволите, щом се върна в академията, веднага ще позволя на някой да ме съблазни. Въздържанието е хубаво нещо, но не за по-дълго от един семестър.“

Нимуе се изкашля.

— Ако си приключила със закуската и мечтите, да отидем в библиотеката.

* * *

— Да се върнем към твоя сън.

Нимуе отвори една папка, прелисти няколко акварела и извади един от тях. Кондвирамурс разпозна сцената веднага.

— Аудиенцията в Лок Грим?

— Разбира се. Представят двойничката пред императорския двор. Емхир се прави, че е позволил да го заблудят, прави доволна физиономия при лоша игра. Ето, погледни посланиците на Северните кралства, за които се изнася този спектакъл. А тук виждаме нилфгардските дукове, получили публично оскърбление: императорът е пренебрегнал техните дъщери, отхвърлил е предложенията за встъпване в родство. Жадуващи мъст, те си шепнат, наведени един към друг, вече замислят заговор за убийство. Девойката двойник стои с наведена глава, а за да подчертае тайнствеността, художникът даже е сложил воал върху лицето й.