Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 150

Имаше място, в което нямаше нищо освен мрак, изпълнен с гласове, шепоти и тревога.

Имаше и други места. Но нито едно от тях не беше това, което тя търсеше.

* * *

Вече се прехвърляше толкова гладко от едно място в друго, че започна да експериментира. Едно от малкото места, от които не се боеше, бяха топлите калунови полета на края на дивата гора, над която висяха две луни. Цири извика в паметта си образа на тези луни и си каза мислено какво иска да направи. Съсредоточи се, напрегна се, потопи се в нищото.

Успя от втория опит.

Окуражена, тя се реши на още по-смел експеримент. Беше ясно, че освен различните места, тя е посещавала и различни времена — за това беше говорил Висогота, бяха говорили и елфите, бяха го споменали и еднорозите. Та нали тя беше успяла — макар и неволно — да направи това веднъж! Когато я бяха ранили в лицето, тя беше избягала от преследвачите си във времето, беше скочила четири дни в бъдещето, и после Висогота изобщо не можеше да разбере къде са се дянали тези дни, все не му излизаха сметките…

Може би това беше шансът й на спасение? Скок във времето?

Реши да опита. Пламтящият град, например, не можеше да гори вечно. А ако тя попаднеше там преди пожара? Или след него?

Попадна точно насред пожара, като опърли веждите и миглите си и предизвика ужасна уплаха сред бягащите от огъня хора.

Веднага избяга в приятното калуново поле. „Май по-добре да не рискувам така — помисли си тя. — Кой знае какво може да се случи? С местата ми се получава по-добре, значи ще се придържам към местата. Ще се опитам да попадна в познати места, такива, които помня, и такива, които предизвикват у мен приятни асоциации.“

Започна с храма на Мелителе, представяйки си портата, сградата, парка, работилниците, общежитията на послушничките, стаята, в която живееха двете с Йенефер. Съсредоточи се, притискайки юмруци към слепоочията си, извиквайки в паметта си лицата на Ненеке, Еурнейд, Кати, Йола Втора.

Нищо не се получи. Попадна в някакви мъгливи и гъмжащи от насекоми мочурища, изпълнени със свистенето на костенурки й квакането на жаби.

Опита подред — с не по-добър резултат — Каер Морхен, островите Скелиге, банката в Горс Велен, в която работеше Фабио Сахс. Отказа се от Цинтра — знаеше, че градът е превзет от нилфгардците. Вместо това се опита да попадне във Визима, града, в който някога двете с Йенефер бяха правили покупки.

* * *

Архениус Кранц, учен, алхимик, астроном и астролог, се въртеше върху твърдото столче, притиснал око към окуляра на телескопа. Кометата от първа величина, която се виждаше от близо седмица на небето, заслужаваше да се наблюдава и изследва. Архениус Кранц знаеше, че такава комета — с огнена червена опашка — обикновено предвещава големи войни, пожари и кланета. Наистина, сега кометата беше малко позакъсняла, тъй като войната с Нилфгард беше в пълния си ход, а пожарите и кланетата можеха да се предскажат и без никаква комета, защото не минаваше и ден без тях. Познавайки отлично движението на небесните сфери, Архениус Кранц все пак се надяваше да изчисли кога, след колко години или векове кометата ще се появи отново, предвещавайки поредната война, за която някой осведомен би могъл да се подготви по-добре, отколкото за сегашната.