Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 140
Анджей Сапковски
Щуката се изправи на стремената, посягайки към закачената за седлото сабя.
— Бийте ги! — изрева той. — Пребийте ги!
С бързо, почти неуловимо движение Роко Хилдебранд се наведе към ръчната си количка, измъкна скрития отдолу арбалет, допря приклада до бузата си и заби една стрела направо в отворената за вик уста на Щуката. Инкарвилия Хилдебранд от рода Бибервелдови замахна и във въздуха излетя сърп, който се заби точно в гърлото на Милтън. От селянина изригна кръв и той се преметна през задницата на коня, комично размахвайки крака. Ограбек изкрещя и се стовари под копитата на коня си — от корема му стърчеше топорът на дядо Холофернес, забит до дръжката. Клапрот замахна срещу стареца с боздугана си, но излетя от седлото с нечовешки писък, улучен право в окото от колчето, запратено от Импи Вандербек. Окултих обърна коня си и се опита да избяга, но баба Петуня подскочи и заби мотиката в бедрото му. Окултих изрева, изсули се от седлото, но кракът му остана заплетен в стремето. Подплашеният кон го повлече през плета, през острите тръни. Окултих пищеше и виеше, а след него като две вълчици се носеха баба Петуня с мотиката и Импи с кривия нож за орязване на дръвчета. Дядо Холофернес шумно се изсекна.
Всички събития — като се започне от вика на Щуката и се приключи с изсекването на дядо Холофернес — отнеха горе-долу толкова време, колкото е необходимо, за да се произнесе фразата: „Полуръстовете са невероятно пъргави и мятат безпогрешно всякакви видове селскостопански инструменти.“
Роко приседна на стъпалата на хралупата си. Жена му, Инкарвилия Хилдебранд от рода на Бибервелдови, се приближи към него. Дъщерите им, Алое и Ясмин, отидоха да помогнат на Сам Хофмайер да доубие ранените и да обере убитите.
Импи се върна — зелената й рокля беше окървавена до лактите. Баба Петуня също се връщаше — тя вървеше бавно, като пъхтеше и охкаше, подпирайки се на омацаната мотика и държейки се за кръста. „Ех, остарява нашата баба, остарява“ — помисли си Хилдебранд.
— Къде да заровим труповете, господин Роко? — попита Хофмайер.
Роко Хилдебранд прегърна жена си през раменете и погледна към небето.
— В брезовата горичка — каза той. — До онези предишните.
Седма глава
Сензационното приключение на господин Малкълм Гатри от Бремор влезе като хит в много вестници, дори лондонският „Дейли Мейл“ му посвети няколко реда в рубриката „Чудатости“. Но понеже далеч не всички наши читатели са запознати с пресата, издавана на юг от Туид, а и дори да са запознати, сигурно е с по-сериозни вестници от „Дейли Мейл“, ще припомним събитията. На 10 март тази година мистър Малкълм Гатри отишъл с въдица на езерото Лох Гласкарнох. И там господин Гатри се натъкнал на появяваща се от мъглата и пустотата (sic!) млада девойка с грозен белег върху лицето (sic!), яздеща врана кобила (sic!) и придружена от бял еднорог (sic!). Девойката задала на шашардисания господин Гатри въпрос на език, който господин Гатри любезно определи като „френски или някакъв друг диалект от континента“. Тъй като господин Гатри не владее нито френски, нито друг диалект от континента, не се получил разговор. Девойката и придружаващият я звяр изчезнали, по думите на господин Гатри, „като златен сън“.
Нашият коментар: сънят на господин Гатри несъмнено е имал същия златен цвят като малцовото уиски, което господи Гатри, както ни стана известно, обича да си пийва често и в количества, които могат да обяснят появата на бели еднорози, бели мишки и езерни чудовища. А въпросът ни е следният: Какво е смятал да прави господин Гатри с тази въдица на езерото Лох Гласкарнох четири дни преди изтичането на периода, през който риболовът е забранен?
