Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 138

— Аха! — наду се Мелфи, без да усети подигравката. — Преструваше се, но не може толкова лесно да ме излъже! Сега ще ти кажа какво е замислил! За какво се е домъкнал тук, във Визима! Сигурно си мислиш, че той и шайката му отиваха в армията, като нас? Нищо подобно! Знаеш ли какво е замислил? Няма да повярваш!

— Ще повярвам.

— Трябваха му коне и военна униформа! — завърши триумфално Мелфи. — Искаше да ги открадне някъде оттук. За да може после да се прави на разбойник във военна униформа!

— Дано увисне на бесилото!

— Възможно най-скоро! — Бъчварският син леко се олюля, облегна се на стената и разкопча панталоните си. — Само ми е жал за Ограбек и Милтън, селските глупчовци, че му позволиха да ги измами и тръгнаха след него. Така че и те са готови за бесилото. Но да вървят и те по дяволите, дръвници! А как е при теб, Яре?

— В смисъл?

— Назначиха ли те някъде комисарите? — Мелфи пусна струя върху каменната стена. — Питам, защото аз вече се записах. Към Мариборската порта съм, на южния край на града. А ти закъде си?

— Също към южния край.

— Ха! — Бъчварят подскочи няколко пъти, изтръсквайки се, после закопча панталоните си. — Може пък да воюваме заедно?

— Не мисля — погледна го снизходително Яре. — Аз получих назначение в съответствие с квалификацията си. В ПШП.

— Е, сигурно. — Мелфи изхълца и се оригна срещу него, лъхайки на своята страховита смесица. — Ти си учен! Такива умници ги вземат за важни неща, а не за някакви дреболии. Какво да се прави! Но поне още малко ще походим заедно. До южния край на града пътят ни е общ.

— Така се получава.

— Да вървим тогава.

— Да вървим.

* * *

— Май не сме за тук — каза преценяващо Яре, гледайки заобиколения от палатки плац, на който вдигаше прах група дрипльовци с дълги тояги на раменете. Всеки от дрипльовците беше с привързан към десния крак сноп сено, а към левия крак — сноп слама. — Май объркахме мястото, Мелфи.

— Слама! Сено! — чуваха се на плаца виковете на командващия дрипльовците ефрейтор. — Слама! Сено! Равнявайте се, мамицата ви!

— Над палатките се развяват знамена — каза Мелфи. — Виж сам, Яре. Това са същите лилии, за които ти говореше по пътя. Има ли знамена? Има. Има ли армия? Има. Значи сме точно за тук.

— Ти — може. Но не и аз.

— Виж, там, при оградата, стои някакъв старши. Да го попитаме.

После нещата се развиха скорострелно.

— Нови ли сте? — оживи се сержантът. — От наборната комисия? Давайте документите! Какво стоите като пънове, мамка му? Бегом на място! По-живо, мамка му! Наляво! Надясно, мамка му! Бегом марш! Остави, мамка му! Слушай и запомняй! Първо, мамка му, при домакина. За получаване на снаряжение. Ризница, кожени наколенки и налакътници, пика, мамка му, шлем и сабя! После на строева подготовка! Да сте готови за вечерната проверка! Бегом, марш!

— Момент. — Яре се огледа неуверено. — Аз май имам друго назначение…

— Какво-о-о?!

— Извинявайте, господин офицер — изчерви се Яре. — Аз само за да избегнем евентуална грешка… Защото господин комисарят ясно каза… Ясно каза, че ще съм в ПШП, защото аз…

— Точно където трябва си, момче — изсумтя сержантът, малко поомекнал от обръщението „офицер“. — Това е точно твоето назначение. Добре дошъл в Проклетата Шибана Пехота.