Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 134

— Как можете… — Яре без малко не се задави. — Как може да предполагате нещо подобно, господине… Аз от идейни съображения… Отивам на справедлива и свещена война… Майката Родина…

С удар, който, както се стори на момчето, разтресе основите на сградата, едното джудже рухна, прахта от процепите между дъските на пода се вдигна половин сажен нагоре. Този път поваленият, вместо да скочи на крака и да цапардоса противника си, лежеше, размахвайки хаотично крайници като паднал по гръб майски бръмбар.

Денис Цранмер се изправи.

— Въпросът е решен — каза той гръмко, оглеждайки залата. — Постът командир на рота, останал вакантен след геройската смърт на Елкана Фостър, паднал в битката при Майена, се получава от… Как ти е името, синко? Забравих го.

— Бласко Грант! — Победителят в юмручния бой изплю на пода един от зъбите си.

— … се получава от Бласко Грант. Има ли още някакви спорни въпроси относно повишенията? Не? Чудесно. Кръчмарю! Бира! За какво говорехме?

— За справедливата война — започна да изброява с пръсти Золтан Чивай. — За доброволците. За дезертьорите…

— Точно така — прекъсна го Денис. — Знаех си, че исках да кажа още нещо. Ставаше въпрос за дезертиращите доброволци. Спомням си цинтрийския корпус на Висегерд. Гадините дори не сменили знамето си. Това ми го разказаха кондотиери от Свободната рота, от отряда на Джулия Сладката ветрогонка. При Майена отрядът на Джулия се натъкнал на цинтрийци. Те вървели в авангарда на нилфгардските редици, под същите знамена с лъвове…

— Тях ги е призовала Майката Родина — вметна навъсено Скагс. — И императрица Цири.

— Тихо! — изсъска Денис.

— Вярно — каза мълчалото до момента четвърто джудже, Ярпен Зигрин. — Тихо и при това възможно най-тихо! И то не заради страх от шпиони, а защото не бива да говориш за неща, за които нямаш никаква представа.

— А ти, Ярпен, имаш представа за тези неща, така ли? — издаде брадата си напред Скагс.

— Имам. И ще ти кажа едно нещо: никой не би могъл да принуди това момиче да направи нещо — нито Емхир вар Емрейс, нито магьосничките бунтовнички от Танед, нито дори самият дявол. Не биха могли да я пречупят. Знам това. Защото я познавам. Цялата тази история със сватбата й с Емхир е мистификация. Мистификация, от която могат да се заблудят само разни глупаци… Казвам ви, това момиче има друго предопределение. Съвсем различно.

— Говориш така, сякаш наистина си я познавал, Зигрин — промърмори Скагс.

— Престани — намеси се неочаквано Золтан Чивай. — Що се отнася до предопределението, той има право. И аз вярвам в това. Имам си основания.

— Добре де! — махна с ръка Шелдън Скагс. — Защо да говорим празни приказки? Цирила, Емхир, предопределението… Това са далечни неща… А това, което е по-близо, господа, е Мено Коехорн и армия „Център“.

— Аха — въздъхна Золтан Чивай. — Нещо не ми се вярва да избегнем голямата битка. Може би най-голямата в историята.

— Тя ще реши много неща — каза Денис Цранмер. — Наистина много…

— И още повече неща ще приключи.

— Всичко… — Яре се оригна, благоприлично прикривайки устата си с длан. — Ще приключи всичко.