Читать «Господарката на езерото (том 1)» онлайн - страница 120

Няма време за губене. Единствената ни надежда е в бързото бягство. На точното място и в точното време. Да побързаме, Звездоока.

„Аз съм Господарката на Световете. Аз съм Старата кръв.

Аз съм кръв от кръвта на Лара Дорен, дъщерята на Шиадал.“

Ихуараквакс изцвили, подканяйки я. Келпи го подкрепи с протяжно пръхтене. Цири дръпна юздата.

— Готова съм — каза тя.

Шум в ушите. Блясък и светлина. А после — мрак.

Шеста глава

Повечето историци обясняват процеса над Йоахим дьо Вет, както и присъдата над него и екзекуцията му, с бурната, жестока и тиранична природа на император Емхир. Не липсват — особено сред авторите с вкус към белетристиката — хипотези за отмъщение и разправа по лични причини. Дойде време да се каже истината, която е очевидна за всеки сериозен изследовател. Дук Дьо Вет е командвал групата „Верден“ по начин, за който определението „неудачен“ е прекалено деликатно. Имайки на разположение двукратно по-многобройни сили от врага, той се е забавил с настъплението на север и е хвърлил всичките си сили срещу верденските гериласи. Групата „Верден“ е проявила изключителна жестокост към населението. Резултатът бил неизбежен и лесен за отгатване: ако през зимата силите на съпротивата наброявали по-малко от петстотин души, през пролетта въстанала почти цялата страна. Преданият на Империята крал Ервил бил убит и начело на въстанието застанал синът му, принц Кистрин, симпатизиращ на нордлингите. Заобиколен от десантите на пиратите от Скелиге откъм фланга, настъпващите от Цидарис нордлинги откъм фронта и бунтовниците откъм тила, Дьо Вет се оплел в хаоса на войната и започнал да претърпява поражение след поражение. По този начин забавил настъплението на група „Център“, и както е установено, вместо да задържи крилото на нордлингите, групата „Верден“ е задържала Мено Коехорн. Нордлингите незабавно се възползвали от ситуацията и предприели контраудари, разкъсвайки обръча около Майена и Марибор и свеждайки до минимум шансовете за бързо повторно превземане на тези важни крепости.

Некадърността и глупостта на Дьо Вет са оказали влияние и в психологически аспект. Сринал се е митът за непобедимостта на Нилфгард. Към армиите на нордлингите започнали да се присъединяват доброволци.

Рестиф дьо Монтолон, „Северните войни — митове, лъжи, полуистини“

Както можеше да се очаква, Яре беше страшно разочарован. Вследствие на възпитанието в храма и собствената му открита природа той вярваше в хората, в тяхната доброта, дружелюбие и безкористност. Сега от тази вяра не беше останало много.

Вече втора нощ спеше навън, в остатъци от купи сено, а сега се оказваше, че трябва да прекара трета нощ по сходен начин. Във всяко село, където помолеше за подслон за през нощта или за къшей хляб, му отговаряха или с навъсено мълчание, или с ругатни и заплахи. Дори и когато казваше кой е и каква е целта на пътешествието му, това не помагаше с нищо.

Беше много, много разочарован от хората.

Стъмваше се бързо. Момчето крачеше забързано и енергично по пътеката насред полето. Оглеждаше купите сено, отчаян и съсипан от перспективата да прекара поредна нощ под открито небе. Наистина, март беше необичайно топъл, но през нощта ставаше студено. И доста страшно.