Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 83

Майката на Селест ахна от изумление, когато чу колко харчи дъщеря ѝ за почистване. „Скъпа, аз ще идвам и ще ти помагам веднъж седмично. Можеш да си спестиш тези пари за нещо друго.“

Майка ѝ не можеше да побере в съзнанието си мащаба на богатството на Пери. Когато за пръв път дойде в огромната им къща с панорамни гледки към морето, тя се разходи наоколо с любезното, напрегнато изражение на турист, случайно попаднал на музейно изложение. Накрая най-сетне обобщи, че е много „просторно“. За нея двеста долара бе скандално голяма сума за нещо, което можеш — трябва — да вършиш сам. Тя би се ужасила, ако можеше да види Селест точно в този момент, седнала, докато чужди хора чистеха къщата ѝ. Майка ѝ никога не сядаше. Прибираше се у дома от нощна смяна в болницата, влизаше директно в кухнята и правеше топла закуска за семейството, докато бащата на Селест четеше вестника, а тя и брат ѝ се караха.

Мили боже, какви разправии бе имала Селест с брат си. Той я удряше. Тя никога не му оставаше длъжна.

Може би, ако не беше расла с по-голям брат, ако не беше расла с онзи жилав австралийски манталитет на мъжкарана: ако момче те удари, веднага го удряш и ти! Вероятно, ако се бе разплакала тихо и жално още първия път, когато Пери я удари, той може би нямаше да ѝ посегне отново.

Прахосмукачката спря и отгоре се чу мъжки глас, последван от бурен смях. Домашните ѝ помощници бяха млада корейска семейна двойка. Обикновено работеха в пълно мълчание, когато Селест беше в къщата; очевидно не бяха чули, че се е прибрала. Пред нея винаги показваха само професионалните си лица. Заболя я, макар и неоснователно, сякаш ѝ се искаше да бъде тяхна приятелка. Хайде заедно да си бъбрим и да се смеем, докато вие чистите къщата ми!

Над главата ѝ се разнесе тропот от забързани стъпки, после отекна момичешки смях.

Престанете да се забавлявате в къщата ми. Чистете.

Селест допи чая си. Чашата болезнено докосваше възпалената ѝ устна.

Изпита завист към чистачите.

Седеше си тук, в голямата си къща, и се цупеше.

Остави чашата на масата, извади от портфейла си кредитната карта АмЕкс и включи лаптопа си. Въведе данните си за достъп до уебсайта на „Уърлд Вижън“ и започна да оглежда свободните за спонсорство деца: стоки на витрина за богати бели жени като нея. Тя вече подпомагаше финансово три деца и се опитваше да събуди интерес към това у близнаците. „Вижте! Ето я малката Блесинг от Зимбабве. Тя трябва да изминава километрични разстояния пеша, за да си налее прясна вода. Вие просто трябва да отидете до мивката.“ „А защо просто не изтегли малко пари от банкомат?“ — попита Джош. Отговаряше им Пери, търпеливо им обясняваше и им говореше за това как човек трябва да е признателен и да помага на онези, които не са имали техния късмет.

Селест избра още четири деца за спонсорство.

Писането на писма и картички за рождените дни на всички тези деца щеше да отнеме часове.

Неблагодарна кучка.

Заслужаваше да я удрят. Заслужаваше си го.

Тя започна да щипе силно плътта по бедрата си, докато очите ѝ се насълзиха. Утре щеше да има нови синини. Синини, които сама си бе направила. Обичаше да ги гледа как се променят, как се уголемяват и потъмняват, а после бавно избледняват. Това бе нейно хоби. Увлечение. Харесваше ѝ да има увлечение.