Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 82

— Не, не, сигурна съм, че Маделин беше първа — каза Бони на Рената. Бони не изглеждаше дори задъхана. Просто лицето ѝ бе малко по-розово от обичайното.

— Не, не, ти беше първа, Бони — каза Маделин почти без дъх, макар да знаеше, че беше спечелила, защото не изпускаше Бони от периферното си зрение. Тя се наведе напред, с ръце на коленете, опитвайки се да възстанови дишането си. Усещаше парене по кожата на скулите си — там, където колието я бе удряло през лицето.

— Сигурна съм, че беше Маделин — настоя Селест.

— Категорично Бони — намеси се Рената, а Маделин едва не се изсмя на глас. Значи, твоята вендета опря и до това, така ли, Рената? Няма да ми позволиш да спечеля надбягването на майките?

— Сигурна съм, че беше Маделин — каза Бони.

— Сигурна съм, че беше Бони — контрира Маделин.

— О, за бога, нека приемем, че са завършили наравно — намеси се едно Русо каре, майка на шестокласник, която имаше за задача да раздава медалите.

Маделин се изправи.

— Категорично не. Бони е победителят. — Тя дръпна синята лента с медала за първо място от ръката на Русото каре, притисна я върху дланта на Бони и сгъна пръстите ѝ около нея, сякаш поверяваше на някое от децата монета от два долара. — Ти ме победи, Бони. — Маделин се вгледа в бледосините очи на Бони и усети, че я е разбрала. — Ти ме победи честно и почтено.

* * *

Саманта: Маделин спечели. Спукахме се от смях, когато Рената упорито настояваше, че победителка е Бони. Но дали смятам, че това е довело до убийство? Не, не смятам.
Харпър: Аз бях трета, ако някой се интересува.
Мелиса: Технически погледнато, Жулиет беше трета. Нали се сещате, бавачката на Рената? Но Харпър си знаеше нейното: „Двайсет и една годишна бавачка не се брои за участник!“. Но от друга страна, разбира се, напоследък всички обичаме да се преструваме, че Жулиет никога не е съществувала.

27.

Саманта: Вижте, трябва да сте наясно с демографията на този район. Така, на първо място са сините якички — или занаятчиите, както ги наричаме. В Пириуи имаме много занаятчии. Като моя Стю. Солта на земята. Или солта на морето, защото всички те карат сърф, разбира се. Повечето от занаятчиите са израснали на това място и тук са си останали. После се нареждат алтернативните типове. Смахнати хипита. А през последните десетина години — всички онези богати кретени, управленски кадри и банкери, които се заселиха тук и построиха гигантски помпозни къщи горе по скалите. Обаче! Има само едно начално училище за всичките ни деца! Така че на училищни събития редовно можеш да видиш водопроводчик, банкер и природолечител, които стърчат един до друг и се опитват да поддържат разговор. Ужасно смешно. Нищо чудно, че се стигна до размирици.

* * *

След спортния празник Селест се прибра вкъщи и видя колата на фирмата за почистване, паркирана отпред. Когато отключи входната врата, от горния етаж се разнесе ревът на прахосмукачката.

Тя влезе в кухнята да си направи чаша чай. Домашните помощници идваха веднъж седмично, в петък сутрин. Услугата струваше двеста долара и след тях къщата блестеше от чистота.