Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 81
Лиан Мориарти
Тя ахна, шокирана и унизена.
После се изправи, загреба шепа от частите в скута си и ги хвърли право в лицето му.
Ето! Пак. Отново нейна грешка. Държеше се като дете. Беше направо смешно. Клоунада. Двама възрастни да се замерят с играчки.
Той я зашлеви през лицето с опакото на ръката си.
Пери никога не я удряше силно с ръка. Никога не би направил нещо толкова примитивно. Селест залитна назад и коляното ѝ се удари в ръба на стъклената масичка за кафе. Успя да запази равновесие и се хвърли към него, разперила пръсти като хищна птица. Той я отблъсна от себе си с отвращение.
Естествено, защо не? Държането ѝ беше отвратително.
После Пери си легна, а тя прибра всички лего части и изхвърли недокоснатата им вечеря в кофата.
Тази сутрин устната ѝ беше болезнено подута, сякаш ѝ излизаше херпес. Никой не би обърнал внимание. Удареното в масичката за кафе коляно я болеше, но не много. Почти никак всъщност.
На сутринта Пери изглеждаше весел и си подсвиркваше, докато вареше яйца за момчетата.
— Какво се е случило с шията ти, тате? — попита Джош.
Отстрани на шията му имаше дълга, тънка и червена
драскотина. Явно Селест го бе одраскала.
— С шията ми ли? — Пери докосна драскотината и хвърли дяволит поглед към Селест. Очите му се усмихваха. Онзи шеговит, потаен поглед, който родителите си разменят, когато децата им кажат нещо невинно и сладко на тема Дядо Коледа или секс. Сякаш случилото се предишната вечер бе нещо нормално в семейния живот. — Нищо, приятелче — каза на Джош. — Не гледах къде вървя и се одрах на един клон.
Селест не можеше да пропъди изражението на Пери от съзнанието си. Той смяташе това за смешно. Той искрено го намираше за нещо смешно и маловажно.
Тя притисна пръст към възпалената си устна.
Пери би казал: „Не, ние не сме нормални. Ние не сме господин и госпожа Средна хубост, посредствени хора с посредствени взаимоотношения. Ние сме различни. Ние сме специални. Ние се обичаме повече. При нас всичко е много по-интензивно. В това число и сексът“.
Сигналният пистолет произведе изстрел и я сепна.
— Ето ги! — каза Рената.
Четиринайсет жени тичаха право към тях, сякаш преследваха крадци, мятаха ръце с изпъчени гърди и навирени брадички, някои от тях се смееха, но повечето изглеждаха абсолютно сериозни. Децата викаха и ги окуражаваха. Селест потърси с поглед момчетата, но не успя да ги види.
— В крайна сметка няма да мога да участвам в надбягването на майките — каза им тя сутринта. — Паднах по стълбите снощи, след като си легнахте.
— Ооо — изхленчи Макс, но някак механично. Не изглеждаше особено разтревожен.
— Трябва да бъдеш по-внимателна — тихо каза Джош, без да я поглежда.
— Трябва — съгласи се Селест. Наистина трябваше.
Бони и Маделин водеха стадото. Отделиха се най-отпред. Плътно една до друга.
* * *
— Бони, на косъм! — извика Рената.
