Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 80

— Тя е в Мелбърн — отвърна Джонатан. — Престанете да разговаряте с мен. Готови за старт!

Жените се придвижиха към стартовата линия.

— Бони изглежда толкова професионално — отбеляза Саманта, когато Бони приклекна в стартова позиция.

— Напоследък тичам много рядко — каза Бони. — Изключително натоварващо е за ставите.

Джейн забеляза как Маделин хвърли поглед към Бони и решително заби върха на маратонката си в тревата.

— Край на приказките, дами! — изрева Джонатан.

— Харесва ми този властен тон, Джонатан — каза Саманта.

— Готови!

— Това е ужасно изнервящо — сподели Одри или Андреа с Джейн. — Как се справят горките деца с…

Във въздуха отекна изстрелът на сигналния пистолет.

* * *

Tea: Аз имам собствена теория за случилото се, но предпочитам да не казвам нищо, защото за мъртвите не се говори лошо. Както често казвам на моите четири деца: „Ако не можеш да кажеш нещо хубаво, просто не казвай нищо.“

26.

Селест усещаше напрежението, с което Рената стискаше другия край на финалната лента, и се опитваше да държи своя край по същия начин, само че непрекъснато се разсейваше и забравяше къде се намира и какво трябва да прави.

— Как е Пери? — извика Рената. — В страната ли е в момента? — Всеки път, когато се появеше в училището или на някое от училищните събития, Рената демонстративно избягваше да говори с Маделин и Джейн (Маделин си умираше от удоволствие, горкичката Джейн не чак толкова), но винаги говореше със Селест любезно и резервирано, сякаш Селест бе стара приятелка, отнесла се зле с нея, но тя избираше да се издигне над нещата като зрял и улегнал човек.

— Добре е — извика в отговор Селест.

Предишната нощ всичко започна заради конструктор „Лего“. Момчетата бяха разхвърляли частите му навсякъде. Тя трябваше да ги накара да ги приберат. Пери имаше право. Просто бе по-лесно да го направи сама, след като заспят, отколкото да им се моли многократно. Хленченето. Драмите. Тя просто нямаше силите и търпението да премине през всичко това. Мързеливо родителство. Лоша майка.

„Превръщаш ги в разглезени келеши“ — бе казал Пери.

„Те са само на пет — отвърна Селест. Седеше на дивана и сгъваше пране. — След училище са много изморени.“

„Не искам да живея в кочина“ — каза Пери и изрита разпилените по пода части.

„Ами тогава ги прибери сам“ — уморено отвърна Селест.

Ето. Отново. Сама си го просеше. Всеки път.

Пери само я погледна. После застана на четири крака и внимателно събра всички лего части от килима и ги сложи в голямата зелена кутия. Тя продължи да сгъва пране и да го наблюдава. Наистина ли щеше да събере всичко?

Той се изправи и отнесе кутията до дивана.

„Съвсем просто е. Или организираш децата да ги съберат, или ги събираш собственоръчно, или плащаш за шибана домашна помощница.“

С едно ловко движение той обърна кутията с дъното нагоре и съдържанието се изсипа върху главата ѝ като порой, шумно и мощно.