Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 54

— За милионен път, Клоуи — изсъска тя, — Скай е полусестра на Абигейл, не твоя!

— Дишай дълбоко — каза Ед. — Дишай дълбоооко.

Нейтън върна фотоапарата на Джейн и се запъти към тях. Косата му изглеждаше по-дълга от обикновено — гъста и прошарена, спусната небрежно върху челото му, сякаш искаше да прилича на австралийски Хю Грант на средна възраст. Маделин подозираше, че нарочно не я подстригва, за да подчертае предимството си пред Ед, който бе почти напълно плешив.

— Мади — каза. Единственият човек на света, който я наричаше Мади. Някога това ѝ доставяше огромно удоволствие; сега я дразнеше неимоверно. — Ед, приятел! И малката… хммм… днес е първи учебен ден и за теб, нали?

Нейтън никога не си правеше труда да запомни имената на децата ѝ. Той вдигна длан за „дай пет“ с Фред. — Здрасти, шампионе. — Малкият предател Фред отвърна на поздрава.

Нейтън целуна Маделин по бузата и възторжено се здрависа с Ед. Доставяше му удоволствие да демонстрира публично цивилизованото си отношение към бившата си съпруга и семейството ѝ.

— Нейтън — напевно изрече Ед. Той произнасяше името на Нейтън по един особен начин, с по-плътен глас, провлачено, и с ударение на втората сричка. Нейтън винаги се мръщеше смутено, защото никога не знаеше дали е подигравка, или шега. Но днес това не беше достатъчно да оправи настроението на Маделин.

— Голям ден е днес, важен ден — каза Нейтън. — Вие двамата имате опит, но на нас ни е за пръв път! Не се срамувам да кажа, че леко се просълзих, когато видях Скай в училищната ѝ униформа.

Маделин не успя да задържи езика си зад зъбите.

— Скай не е първото ти дете, тръгнало на училище, Нейтън.

Нейтън се изчерви. Тя бе нарушила неписаното им правило да не ровят в миналото. Но… за бога! Само светец би подминал това с мълчание. Абигейл ходеше на училище от два месеца, преди Нейтън изобщо да забележи. Един път ѝ звънна посред бял ден да си побъбрят. „Тя е на училище“ — бе казала Маделин. „Училище? — изтърси той. — Не е ли още малка за училище?“

— Като споменахме Абигейл, Мади, имаш ли нещо против да разменим уикендите тази седмица? — попита Нейтън. — В събота ще пътуваме до Бауръл, на гости на майката на Бони, а Абигейл не обича да пропуска възможност да я види.

Бони изникна до него с блажена усмивка на уста. Тя винаги се усмихваше блажено. Маделин подозираше употреба на наркотици.

— Майка ми и Абигейл имат много специална връзка — каза ѝ тя, сякаш Маделин би се зарадвала на подобна новина.

Наистина коя жена би искала дъщеря ѝ да има „специална връзка“ с майката на съпругата на бившия ѝ мъж? Единствено Бони би могла да реши, че ще искаш да чуеш нещо такова, но същевременно не можеш да изразиш недоволство, нали? Не можеш дори да си помислиш: Млъкни, кучко, защото Бони не беше кучка. Така че Маделин не можеше да направи нищо друго, освен да стои безучастно и да кима примирено, докато настроението ѝ ръмжеше и се дърпаше, и се мъчеше да захапе каишката.

— Разбира се. Няма проблем.

— Тате! — Скай подръпна ризата на баща си и той я вдигна на хълбок, докато Бони нежно съзерцаваше и двамата.