Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 52

— Предпочитаме израстването на Скай да се случва по естествен път — отвърна Бони.

— Екологично чисто, а? — каза бащата на Джейн и сбърчи чело. — Като плод?

Амабела се обърна към Зиги:

— Как се каз… — Тя застина, а на лицето ѝ се изписа истинска паника. После притисна пликовете към гърдите си, сякаш за да попречи на Зиги да си открадне един, и без да каже и дума, се врътна на пети и избяга.

— Божичко! Това пък какво беше? — учуди се майката на Джейн.

— О, това е момичето, което каза, че съм я наранил — спокойно отвърна Зиги. — Но това изобщо не е вярно, бабо.

Джейн плъзна поглед наоколо. Дворът гъмжеше от деца в чисто нови, твърде големи училищни униформи. И всяко от тях държеше в ръка бледорозов плик.

* * *

Харпър: Вижте, никой в това училище не познаваше Рената по-добре от мен. Двете бяхме много близки. Мога да ви кажа със сигурност, че в онзи ден тя не се опитваше да се наложи.
Саманта: О, боже мой, разбира се, че се опитваше да се наложи.

18.

В първия учебен ден на Клоуи Маделин бе връхлетяна от нетърпим пристъп на ПМС. Отблъскваше атаката с всички сили, но безуспешно. Аз избирам своето настроение, повтаряше си тя, докато стоеше в кухнята и гълташе капсули вечерна иглика като валиум. (Знаеше, че е безполезно, ако човек не ги пие редовно, но трябваше да пробва нещо, макар че тъпите капсули вероятно бяха просто прахосани на вятъра пари.) Кипеше от гняв, защото се случваше във възможно най-неподходящия момент. Искаше ѝ се да обвини някого, например бившия си съпруг, но просто не виждаше начин да хвърли вината за менструалния си цикъл върху Нейтън. Бони със сигурност танцуваше на лунна светлина, за да се справи с приливите и отливите на женската си природа.

Предменструалният синдром бе сравнително ново преживяване за Маделин. Още един весел момент от процеса на остаряване. Преди изобщо не вярваше в съществуването му. Но после, когато наближи края на трийсетте, тялото ѝ каза: Добре, значи, не вярваш в ПМС, така ли? Сега ще ти покажа какво е ПМС. Ето ти цял тон ПМС, кучко.

И сега, в продължение на един ден всеки месец, тя трябваше да симулира всичко: базова степен на човечност, любовта към децата си, любовта си към Ед. Преди време се ужасяваше да чуе твърденията на жени, че ПМС е оправдание за желанието да убиеш някого. Сега ги разбираше. В днешния ден с радост би убила някого! Дори смяташе, че трябваше да получи признание за забележителната проява на воля, която я спираше да го направи.

През целия път до училището правеше упражнения за дълбоко дишане в опит да се успокои. За неин късмет Клоуи и Фред не се караха на задната седалка. Ед си тананикаше нещо под носа, докато шофираше — непоносимо (тази негова ненужна, безмилостна бодрост), — но поне носеше чиста риза и не настоя да остане с твърде тясната тениска с петното от доматен сос, което той смяташе за невидимо. Предменструалният синдром днес нямаше да бъде победител. Предменструалният синдром нямаше да разруши това важно житейско събитие.

Веднага намериха позволено местенце за паркиране. Децата излязоха от колата веднага щом ги помолиха.