Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 53

— Честита Нова година, госпожо Пондър! — извика тя, докато подминаваха бялата дъсчена къщичка до училището, където пухкавата белокоса госпожа Пондър седеше на сгъваемия си стол с чаша чай и вестник.

— Добро утро! — жизнерадостно отвърна госпожа Пондър.

— Продължавай да вървиш, просто продължавай — изписка Маделин на Ед, щом усети, че той забавя крачка. Обожаваше да си бъбри надълго и нашироко с госпожа Пондър (тя бе работила като медицинска сестра в Сингапур по време на войната), а и с всеки друг всъщност, особено ако бе по-възрастен от седемдесет.

— Първият учебен ден на Клоуи! — извика Ед. — Много важен ден!

— О, виж ти — отвърна госпожа Пондър.

Продължиха напред.

Маделин държеше настроението си под контрол — като бясно куче на къса каишка.

Училищният двор гъмжеше от хора. Родителите си бъбреха, децата крещяха. Родителите стърчаха неподвижно, докато децата тичаха безцелно между тях — като стрелкащи се топчета в машина за пинбол. Ето ги новите родители от детската градина с пресилено весели усмивки. Ето ги и майчетата на шестокласниците, в техните оживени, непробиваеми групички, уверени в позициите си на училищни кралици. Ето ги и Русите карета, приглаждащи прясно подстриганите си руси карета.

О, колко прекрасно. Морският бриз. Веселите детски личица и… о, мамка му, ето го и бившия ѝ съпруг.

Не че не очакваше да го види там, но се вбесяваше, че той се чувстваше толкова уютно в училищния двор на Маделин, толкова доволен от себе си, толкова обикновен и толкова убедителен в ролята си на татко. И за капак на всичко правеше снимка на Джейн и Зиги (те принадлежаха на Маделин!) заедно с приятна на вид семейна двойка, които не изглеждаха много по-възрастни от Маделин, но по всяка вероятност бяха родителите на Джейн. А той изобщо не умееше да снима. Не разчитайте на Нейтън да ви запечата спомен. Не разчитайте на Нейтън за нищичко.

— Ето го бащата на Абигейл — каза Фред. — Не видях колата му отпред. — Нейтън шофираше яркожълт „Лексус“. Горкичкият Фред сигурно би бил много доволен да има баща, който се интересува от коли. Ед не различаваше дори отделните марки автомобили.

— Това е моята полусестра! — Клоуи посочи към дъщерята на Нейтън и Бони. Училищната униформа на Скай изглеждаше огромна за нея, а с големите си тъжни очи и дългата си светла, чуплива и рядка коса тя приличаше на тъжно безпризорно хлапе от екранизация на „Клетниците“. Маделин вече виждаше какво щеше да се случи. Клоуи щеше да вземе под крилото си Скай. Скай бе точно от онзи тип свенливи момиченца, които Маделин вземаше под крилото си, когато самата тя ходеше на училище. Клоуи щеше да кани Скай на гости, за да може да си играе с косата ѝ.

Точно в този момент Скай започна да мига бързо, тъй като кичур коса падна върху очите ѝ, и Маделин пребледня. Детето мигаше по абсолютно същия начин като Абигейл, когато косата ѝ влезеше в очите. Това беше късче от детето на Маделин, от миналото на Маделин и от сърцето на Маделин. Трябваше да има закон, който да забранява на бившите съпрузи да създават потомство.