Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 56

Отнякъде се появи Рената и хукна директно към Селест, за да ѝ връчи нейните два розови плика.

— Ще я убия — каза Маделин.

* * *

Госпожа Липман: Вижте, предпочитам да не говоря повече. Заслужаваме да бъдем оставени на спокойствие. Един родител е мъртъв. Цялата училищна общност скърби.
Габриел: Хммм, не бих казала, че цялата училищна общност скърби. Звучи ми малко преувеличено.

* * *

Селест видя как мъжът се препъна, докато я оглеждаше.

Може би трябваше да започне извънбрачна връзка. Това би могло да разклати нещата, да бутне брака ѝ от ръба на скалата, към който пълзеше неумолимо от толкова години.

Но мисълта да бъде с който и да било друг мъж освен Пери я изпълваше с дълбоко безразличие. Щеше да се отегчи ужасно. Тя не се интересуваше от други мъже. Пери я караше да се чувства жива. Ако го напуснеше, щеше завинаги да се обрече на самота, безбрачие и скука. Каква несправедливост. Той бе разрушил живота ѝ.

— Стискаш ръката ми много силно — каза Джош.

— Да, мамо — добави Макс.

Тя разхлаби пръсти.

— Съжалявам, момчета.

Сутринта не започна добре. Първо, случи се нещо катастрофално погрешно с един от чорапите на Джош, което не можеше да бъде поправено по абсолютно никакъв начин. После Макс не успя да открие едно точно определено човече от „Лего“ с една точно определена жълта шапка, а то спешно му трябваше точно в тази минута.

И двамата непрекъснато хленчеха за баща си. Изобщо не ги интересуваше, че той се намира в другия край на света. Искаха си го. Селест също го искаше. Пери щеше да оправи проблема с чорапа на Джош. Щеше да открие лего човечето на Макс. Винаги бе знаела, че ще се мъчи ужасно с рутината на ранното тръгване за училище. Тя и момчетата лягаха късно и сутрин трудно идваха на себе си, докато Пери се събуждаше щастлив и изпълнен с енергия. Ако той беше тук тази сутрин, щяха дори да подранят за първия учебен ден. В колата щеше да се лее смях, а не да тегне тишина, прекъсвана от жалните въздишки на момчетата.

Накрая се предаде и им връчи по една близалка. Те все още ги смучеха, когато ги изведе от колата, и точно тогава ги подмина една от майките, която разпозна от деня за ориентация. Жената се усмихна мило на момчетата, а на Селест хвърли укорителен поглед.

— Ето ги Клоуи и Зиги! — каза Джош.

— Хайде да ги убием! — предложи Макс.

— Момчета, не говорете така! — обади се Селест. Мили боже! Какво щяха да си помислят хората?

— Само наужким да ги убием, мамо — любезно отвърна Джош. — На Клоуи и Зиги им харесва!

— Селест! Не бъркам името, нали? — Пред нея се появи някаква жена, а момчетата мигновено изчезнаха. — Видяхме се до магазина за униформи преди няколко седмици. — Тя докосна с длан гърдите си. — Рената. Аз съм майката на Амабела.

— Разбира се! Здравей, Рената.

— Пери не успя ли да дойде днес? — Рената плъзна любопитен поглед наоколо.

— Той е във Виена — отвърна Селест. — Често пътува по работа.

— Така си и мислех — многозначително отбеляза Рената. — Онзи ден ми се стори познат, та го потърсих в Гугъл, когато се прибрах, и чак тогава се сетих! Самият Пери Уайт! Няколко пъти съм присъствала на негови лекции. Аз също се занимавам с управление на финанси!