Читать «Големите малки лъжи» онлайн - страница 43

— Ще дойдем, разбира се — отвърна Селест. — Ще донеса нахут.

* * *

Госпожа Липман: Не. Досега в училището не е имало викторина, която да завърши с кървава баня. Намирам този въпрос за обиден и провокативен.

15.

— Искам да живея в двуетажна къща като тази — каза Зиги, докато вървяха по алеята към дома на Маделин.

— Наистина ли? — Джейн намести дамската чанта на рамото си. В другата си ръка носеше пластмасова кутия с прясно изпечени бананови мъфини.

Искаш живот като този? И аз много бих искала да имам такъв живот.

— Подръж това за малко, ако обичаш. — Тя подаде кутията на Зиги, за да извади още две дражета от чантата си, а междувременно оглеждаше къщата. Беше обикновена двуетажна семейна къща с фасада от кремави тухли. Изглеждаше леко занемарена. Тревата имаше нужда от косене. Над колата в гаража висяха два двойни каяка. На стените бяха облегнати дъски за плуване и сърфове. Върху парапета на балкона висяха плажни хавлии. На моравата пред къщата лежеше захвърлен детски велосипед.

Къща като къща, нищо особено. Приличаше на семейната къща на Джейн, само дето домът на Джейн беше по-малък и по-спретнат и се намираше на час път с кола до плажа, така че там липсваха външни белези за плажни занимания, но пък го имаше същото непринудено, простичко усещане за живот в покрайнините.

Така изглеждаше детството.

Беше толкова просто. Зиги не искаше много. Той заслужаваше живот като този. Ако Джейн не беше излязла онази нощ, ако не беше изпила онзи трети шот текила, ако бе казала: „Не, благодаря“, когато той седна до нея, ако си бе останала у дома и бе завършила висшето си юридическо образование, и си бе намерила работа, и съпруг, и ипотека, и бе направила всичко по правилния начин, тогава може би някой ден би могла да живее в семейна къща като нормален човек с нормален живот.

Но тогава Зиги нямаше да е Зиги. А тя може би изобщо нямаше да има деца. Помнеше лекаря и тъжната му физиономия само година преди да забременее. „Джейн, трябва да разбереш, за теб ще бъде много трудно, ако не и невъзможно, да заченеш.“

— Зиги! Зиги, Зиги, Зиги! — Входната врата рязко се отвори и Клоуи, в рокля на фея и с гумени ботуши, изхвърча отвътре, улови Зиги за ръката и го повлече нанякъде. — Дошъл си, за да си играеш с мен, разбра ли? Не с брат ми Фред.

След нея се появи Маделин, облечена в широкопола червено-бяла рокля на точки, ретро модел от 50-те години на XX век. Косата ѝ бе опъната назад в полюшваща се конска опашка.

— Джейн! Честита Нова година! Как си? Така се радвам да те видя. Виж, глезенът ми оздравя напълно! Макар че ти сигурно ще си доволна, че нося равни обувки.

Тя застана на един крак, завъртя глезена си и с гордост показа яркочервената си обувка тип „балеринка“.

— Като рубинените пантофки на Дороти — каза Джейн и връчи мъфините на Маделин.

— Именно, не са ли прекрасни? — отвърна Маделин и отвори капака на кутията. — Мили боже! Не ми казвай, че ти си ги правила!

— Аз ги направих — каза Джейн. Някъде от горния етаж се чуваше смехът на Зиги. Сърцето ѝ се изпълни с радост.