Читать «Гласът на цигулката» онлайн - страница 10

* * *

Обади се на Фацио, Гало и Галуцо и им каза, че трябва да отидат с него в местността Три фонтана, за да проверят дали е извършено убийство.

— Това същата виличка, за която ми поискахте сведения, ли е? — попита смаяно Фацио.

— Онази същата, пред която се ударихме в туингото ли? — повдигна въпроса Гало, гледайки смаяно началника си.

— Да — отговори им и на двамата комисарят, приемайки смирен вид.

— Ех, какъв нос имате вие! — възкликна с възхищение Фацио.

* * *

Едва потеглили, и Монталбано вече беше отегчен от фарса, който след малко щеше да се наложи да разиграва, преструвайки се на удивен пред гледката с трупа. Отегчен заради времето, което щяха да му загубят съдебният следовател, съдебният лекар, криминолозите, които бяха способни да се забавят с часове, преди да пристигнат на местопрестъплението. Затова реши да засили темпото.

— Подай ми мобилния телефон — каза на Галуцо, който седеше пред него. На мястото на водача, естествено, седеше Гало.

Набра номера на съдебния изпълнител Томазео.

— Монталбано съм. Господин съдебен следовател, оказа се, че анонимното обаждане не е никаква шега. За съжаление, във виличката намерихме труп от женски пол.

Реакциите на хората, които пътуваха с него в колата, се оказаха различни. Гало започна да криволичи с колата, навлезе в насрещната лента и се изпречи срещу камион, натоварен с железни пръти, избогохулства и се върна отново в своята лента. Галуцо подскочи, опули очи, изви се върху облегалката и погледна началника си със зяпнала уста. Фацио видимо се вцепени и се вторачи пред себе си безизразно.

— Идвам веднага — каза съдебният следовател Томазео. — Кажете ми точно къде се намира виличката.

Все по-отегчен, Монталбано подаде мобилния телефон на Гало.

— Обясни му добре къде се намира. След това уведоми доктор Паскуано и криминолозите.

Фацио заговори едва когато колата им спря зад зеленото като бутилка туинго.

— Бяхте ли си сложили ръкавици?

— Да — каза Монталбано.

— За всеки случай, за по-голяма сигурност, сега, като влезем, пипайте навсякъде с голи ръце, за да оставите колкото е възможно повече отпечатъци.

— Вече съм помислил и за това — каза комисарят.

След бурята от нощес от бележката, пъхната под чистачката, не беше останало почти нищо и цифрите на телефонния номер се бяха изтрили от водата. Монталбано не я извади.

* * *

— Вие двамата огледайте тук долу — каза комисарят на Гало и Галуцо.

А той, последван от Фацио, се качи на горния етаж. Под електрическата светлина тялото на мъртвата не му направи такова впечатление както предната нощ, когато я беше видял под оскъдната светлина на фенерчето си — изглеждаше не толкова истинско, макар и да не беше изкуствено.

Синкавобелият вцепенен труп приличаше на гипсовите макети на жертвите от изригналия в Помпей вулкан. Както беше със забита по очи глава, се оказваше невъзможно да зърне лицето й. Съпротивата й, преди да умре, трябва да е била ожесточена, тъй като по раздрания чаршаф бяха разпръснати руси кичури, а по раменете й, точно под тила, се набиваха на очи синкавите следи от подкожни кръвоизливи. Изглежда, убиецът е вложил цялата си сила, за да я принуди да наведе лицето си до такава степен, че то да потъне в матрака, без повече към него да може да премине дори струйка въздух.