Читать «Гласът на цигулката» онлайн - страница 9

— Госпожо — подхвана комисарят, — зад посещението ми се крие личен интерес, нуждая се да ми направите услуга.

Продължи, като й разказа всичко онова, което му се беше случило предишния ден. Катастрофата, объркването на погребенията, нелегалното нощно посещение във виличката, откриването на трупа. В края на разказа си комисарят се подвоуми, защото не знаеше как да формулира молбата си.

Госпожа Клементина, която от време на време се забавляваше, но и вълнуваше, го окуражи:

— Хайде, комисарю, не се безпокойте. Какво искате от мен?

— Бих желал да направите анонимно телефонно обаждане — каза на един дъх Монталбано.

* * *

От десетина минути вече се беше върнал в стаята си, когато Катарела му прехвърли обаждането на господин Латес, шеф на кабинета на началника на полицията.

— Скъпи Монталбано, как сте? Как вървят нещата?

— Добре — отвърна лаконично Монталбано.

— Радвам се, че ви намирам в добро здраве — каза шефът на кабинета, така че да не опровергае прякора си Мляко и мед, който някой му беше лепнал заради неговата сладникавост, която обаче беше опасна.

— На вашите заповеди — насърчи го Монталбано.

— И така. Няма и четвърт час, откакто някаква жена се обади в централата на дирекцията на полицията, искайки да говори лично с господин началника. Настояваше много. Той обаче беше зает и ме натовари да я изслушам. Жената беше обзета от истерия и крещеше, че в някаква виличка в местността Три фонтана е било извършено престъпление. След това затвори телефона. Началникът моли за всеки случай да отидете там и след това да му докладвате. Госпожата каза също, че виличката лесно се разпознава, защото пред нея има спряно зелено туинго.

— О, боже! — каза Монталбано, започвайки да рецитира ролята си от второ действие, тъй като госпожа Клементина Вазиле Коцо вече беше изиграла блестящо своята.

— Какво има? — попита, изпълнен с любопитство, господин Латес.

— Това е изключително съвпадение! — каза Монталбано с удивен глас. — След това ще ви докладвам.

* * *

— Ало? Комисар Монталбано съм. Със съдебния следовател Томазео ли говоря?

— Да. Добър ден. Слушам ви.

— Господин Томазео, шефът на кабинета на началника на полицията току-що ме информира, че е получил анонимно обаждане, в което са доложили за престъпление в малка вила на територията на Вигата. Нареди ми да отида и да хвърля един поглед. Отивам.

— Не мислите ли, че става въпрос само за някаква недодялана шега?

— Всичко е възможно. Държа да ви осведомя, зачитайки изцяло вашите неотменни прерогативи.

— Разбира се — каза удовлетворено съдебният следовател Томазео.

— Имам ли позволение да действам?

— Естествено. И ако там наистина е извършено престъпление, незабавно ме уведомете и ме изчакайте да дойда.