Читать «Гласът на цигулката» онлайн - страница 12

— Когато открихте трупа, той така ли беше?

— Не — каза безразлично, без никаква емоция Монталбано. — Беше гол.

— И откъде взехте тази хавлия?

— От банята.

— За бога, върнете всичко както е било преди това! Нарушили сте картината на местопрестъплението! Това е много неприятно!

Монталбано, без да продума, се приближи до трупа, взе хавлията и я метна върху ръката си.

— Ама че задник, момчета!

Проговорилият беше фотографът на „Криминология“, приличаше на гнусен папарак с риза извън панталоните.

— Заповядай, ако искаш — каза му комисарят. — И без това вече е в подходяща поза.

Фацио, който познаваше опасността, която често се криеше зад контролираното спокойствие на Монталбано, направи крачка към него. Комисарят погледна в очите Аркуа:

— Разбра ли защо съм го направил бе, лайнар? — и излезе от стаята. В банята набързо изми лицето си, хвърли на пода хавлията приблизително където я беше намерил, и се върна в спалнята.

— Ще бъда принуден да съобщя на началника на полицията — каза му с леден тон Аркуа.

Гласът на Монталбано обаче беше по-леден от неговия с десет градуса:

— Вие с него се разбирате много добре.

* * *

— Комисарю, аз, Гало и Галуцо ще излезем навън да изпушим по една цигара. И без това само дразним тези от „Криминология“.

Монталбано дори не отговори, беше се вглъбил в някаква своя мисъл. От хола се качи отново на горния етаж, огледа стаичката и банята.

На партера вече беше проучил внимателно, но без да намери онова, което го интересуваше. За всеки случай се показа за миг в спалнята, окупирана и обърната наопаки от криминолозите, и провери за онова, което му се стори, че беше видял преди това.

Навън пред малката вила дори и той си запали цигара. Фацио току-що беше приключил да говори по мобилния телефон.

— Помолих да ми дадат телефонния номер и адреса на съпруга й в Болоня — обясни му той.

— Комисарю — подхвана Галуцо, — ние тримата си говорехме за едно странно нещо…

— Гардеробът в спалнята все още не е разопакован. А аз дори погледнах и под леглото — добави Гало.

— Аз пък прегледах във всички останали стаи. Но…

Фацио, който се готвеше да завърши със заключението, се спря пред жеста, който началникът му направи с ръка.

— … но дрехите на госпожата никъде ги няма — завърши Монталбано.

3.

Пристигна линейката, а след нея идваше и колата на доктор Паскуано, съдебния лекар.

— Отивай да видиш дали криминолозите са свършили в спалнята — каза Монталбано на Галуцо.

— Благодаря — каза доктор Паскуано.

Неговото мото беше „Или аз, или те“ там, където бяха онези от „Криминология“. Той не понасяше Якомуци и разпасаната му команда, камо ли да понася господин Аркуа и неговите иначе способни сътрудници.

— Имате ли много работа? — поинтересува се комисарят.

— Никаква. Пет трупа за една седмица. Кога преди се е случвало? Период на затишие.

Галуцо се върна, за да каже, че криминолозите са се преместили в банята и теренът е чист.

— Придружи доктора и после слез отново — каза Монталбано, този път на Гало.