Читать «Гласът на цигулката» онлайн - страница 8

— Бих ли могъл да мина през вас да се видим?

— По всяко време сте добре дошли.

Госпожа Клементина Вазиле Коцо беше възрастна парализирана дама, бивша начална учителка, надарена с интелект, непринудени и сериозни добродетели. Комисарят се беше запознал с дамата по време на едно оплетено разследване преди три месеца и беше останал синовно привързан към нея. Монталбано не си го признаваше открито, но тази беше жената, която би искал да избере за майка, защото своята беше загубил твърде малък и в паметта си съхраняваше за нея само някаква златиста луминесценция.

— Мама добра ли беше? — беше попитал веднъж баща си и опита да си обясни защо споменът за майка му се състоеше само от някакъв светлинен нюанс.

— Като пшеница, огряна от слънцето — беше лаконичният отговор на баща му.

Монталбано беше придобил навика да навестява госпожа Клементина поне веднъж в седмицата, разказваше й за някое от разследванията, с които се занимаваше, а жената, благодарна за посещението му, което прекъсваше монотонността на дните й, го канеше да хапва с нея. Пина, камериерката на госпожата, беше сприхава особа, а и Монталбано й беше антипатичен, но умееше да приготвя изтънчени гозби.

Госпожа Клементина, облечена твърде елегантно, с индийски копринен шал върху раменете си, го прие в хола.

— Днес има концерт — прошепна тя, — но вече е към края си.

Преди четири години госпожа Клементина разбрала от камериерката си Пина, която пък го била научила от Йоланда, гувернантката на маестро Каталдо Барбера, че известният цигулар, който живееше в апартамента над нейния, имал големи проблеми с данъците си. Тогава поговорила със сина си, който работеше в данъчната служба на Монтелуза, и проблемът, породен на практика заради някакво недоразумение, бил разрешен. Десетина дни след това гувернантката Йоланда й донесла бележка: „Уважаема госпожо, за да ви се отблагодаря поне отчасти, всяка петъчна сутрин от девет и половина до десет и половина ще свиря за вас. Ваш предан: Каталдо Барбера“.

И така, всяка петъчна сутрин госпожата се обличаше подобаващо, за да отдаде на свой ред почит на маестрото, и отиваше да се настани в нещо като холче, където звукът се чуваше най-добре. А маестрото от горния етаж точно в девет и половина засвирваше със своята цигулка.

Във Вигата всички знаеха за съществуването на маестро Каталдо Барбера, но малцина го бяха виждали лично. Син на железничар, бъдещият маестро се родил във Вигата преди шейсет и пет години, но напуснал градчето, ненавършил десет години, защото преместили баща му в Катания. За кариерата му жителите на Вигата научили от вестниците. Каталдо Барбера учил цигулка и за кратко станал концертиращ музикант с международна известност. Необяснимо защо, но на върха на славата си се беше оттеглил във Вигата, където си беше купил апартамент и живееше като доброволен затворник.

— Какво свири? — попита Монталбано.

Госпожа Клементина му подаде един лист на квадратчета. Маестрото имаше навика да изпраща на госпожата ден преди концерта написаната с молив програма. Изпълненията за този ден бяха „Испански танц“ от Сарасате и „Скерцо-тарантела“, опус шестнайсет, от Виенявски. Когато концертът свърши, госпожа Вазиле Коцо взе телефонната слушалка и набра някакъв номер, постави вилката на поставката и започна да ръкопляска. Монталбано сърдечно се присъедини към нея. Не разбираше нищо от музика, но в едно беше сигурен, а именно че Каталдо Барбера е голям изпълнител.