Читать «Гладът на лъвчетата» онлайн - страница 48

— Дотук, оставям те!

— Какво те прихваща? Няма ли да ме придружиш до вкъщи?

— Не, имам много работа.

— Много си суров!

— Оттук не си много далече!

Тя му отправи злобен поглед.

— Не е въпрос за разстоянието!

— А за какво тогава?

— За нищо. Ти си много глупав, Даниел!

Той се засмя.

— Не ръмжи де! Хайде, довиждане!

Той се завъртя на токовете си и с ръце в джобовете тръгна обратно с големи крачки.

Като се прибра вкъщи, той се затвори в стаята си, за да работи. „Делото Даниела“ — приключено и той се почувствува свободен. Но все пак не напълно, за да се отдаде на измененията на функцията y = f(x). Никога не ще има толкова сили, за да погълне всичките тия математически формули. Всъщност дори не знаеше на каква професия да се посвети. Миналата година мечтаеше да стане инженер или ветеринарен лекар. И едното, и другото желание се бяха изпарили. В замяна на това му беше много забавно, когато съчиняваше доклада за пътешествието си из Брега на слоновата кост. Значи журналист? Защо не? Не изпитваше особено уважение към кабинетните писатели — романисти или други, — които разказват въображаеми истории, без да се мръднат от дома си, но се възхищаваше и завиждаше на „репортерите“, неуморимите търсачи на приключения. Навсякъде, където имаше някакво произшествие, те изникваха с камера и бележник. За какво му е в такъв случай елементарната математика? Трябваше му филология. А след това — Школата по журналистика. Обаче нямаше хубав стил, пък и правописът му не бе съвършен. И така да е: той ще носи новините, друг ще ги украсява. Внимание! Както винаги, той забравяше препятствието и виждаше само старта на пристигането. Най-напред зрелостният изпит, на който ще трябва да се яви с претъпкана глава. „Всичко това ме отвращава!… До гуша ми дойде!…“ Той пъшкаше полугласно пред формулите, които могат да се заменят една с друга. След едно равенство мимоходом си спомни пак за Даниела, за изваяния бюст под розовата блуза, за мократа коса, за пленителната усмивка. Не беше ли много груб с нея? За малко щеше да се разплаче, когато я изостави на тротоара. Но това беше неизбежно. Трябваше на всяка цена да скъса. Дори ако самият той трябваше да изпадне в лека меланхолия. Запали цигара. Дим пред него и дим в него, лековатост, сивота, изпаряване. „Тя си въобразява, че съм от камък! Бедното хлапе! Само ако знаеше!… Един тричлен от втора степен винаги има знака на коефициента на едночлена от втора степен, с изключение ако на променливата се даде стойност, включена в корените му, когато има такива корени… Мене ми се иска!… Тричленът значи, има знак, обратен на този коефициент!… А и любовта, и животът не влизат в сметката?… Две обратни функции са симетрични по отношение на…“ Мерседес почука на вратата: вечерята била сложена. Още една такава! И какво означава това? До какво води всичко това? Той стана мрачен и отчаян и се отправи към салона, като влачеше краката си. Баща му, Карол и Франсоаз бяха вече там с обичайния си вид. Когато се отправяха към масата, Карол каза:

— Апропо, очарователно е това момиче, което ти ми представи…