Читать «Гладът на лъвчетата» онлайн - страница 133
Анри Труайя
— Легни, да видим — каза Александър.
Никола̀ се изтегна, както бе облечен, върху дюшека и каза:
— Великолепно!
Той гледаше отдолу нагоре с учуден вид: родителите се бяха надвесили над него.
— Великолепно! — повтори той.