Читать «Гладът на лъвчетата» онлайн - страница 133

— Легни, да видим — каза Александър.

Никола̀ се изтегна, както бе облечен, върху дюшека и каза:

— Великолепно!

Той гледаше отдолу нагоре с учуден вид: родителите се бяха надвесили над него.

— Великолепно! — повтори той.