Читать «Гладът на лъвчетата» онлайн - страница 15
Анри Труайя
— Здравей, драги! — каза Жан-Марк, слизайки от колата.
Стиснаха си здраво ръцете.
— Това ли е новата кола? — попита Даниел. — Красавица!
— Не е лоша, да. Отдавна ли ме чакаш?
— Да, доста…
— Идиотска история! Бях тръгнал с Карол и по пътя тя се почувства неразположена… О, нищо сериозно!
— Не се съмнявам — каза Даниел; — Неразположенията на Карол никога не са сериозни, но тя досажда на всички с тях!
— Трябваше да я върна в Париж. После, когато тръгнах отново, попаднах в едно задръстване… Все неприятности, какво да се прави! Дано поне не си се безпокоил много.
— Какво ли не съм преживял в Брега на слоновата кост! — каза Даниел с груб смях като туземец.
И той сграбчи куфара си. Жан-Марк пък взе торбата и веднага я остави.
— Какво има вътре? Нещо мърда!
— Мърда, защото е живо! — каза Даниел. — Не отваряй, ще офейкат. Това са фенеци.
— Фенеци? — повтори Жан-Марк изумен.
— Да, подарък за леля Маду.
— Не знам дали тя ще го оцени много!
— Разбира се! — каза Даниел. — Много са предани тези малки зверчета! Хранят се с нищо…