Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 64

Години наред я бе обучавал на чайната церемония, бе я въвел в изкуството на спора, краснописа, бе й открил поезията и тайните на литературата, политиката; бе й доставял наслада с идеите и плановете си за бъдещето — как малкият му отряд от последователи самураи ще господства над страната, как ще победи чрез соно-джой, а след време й показа, че и за нея има насъщно място в мозайката, наречена соно-джой: „Като куртизанка от най-висока класа ти ще станеш довереница на силните на деня. А като съпруга на някой от тях — ти ще се омъжиш за такъв, не бой се, и ще ти се родят синове самураи — ще си крайно необходима за новото ни бъдеще и ще играеш съществена роля в неговото управление. Никога не забравяй това!“

Мейкин, нейната мама-сан, бе техен поддръжник и Койко, разбира се, прие. Храбростта и безстрашието на неговия отряд от шиши, растящите им сполуки завладяха въображението й.

— Щастието ни изневери, ние сме в затруднено положение. — Кацумата й разказа за засадата през изминалата нощ и за своето бягство заедно с още двамина. — Предали са ни. Не зная кой, но се налага да се разпръснем — поне засега.

— Главите на четиридесет шиши били набучени на кол? — прошепна Койко ужасена.

— На четиридесет. Повечето от тях бяха водачи. Избягахме само трима — аз, още един шиши и едно момиче — моя повереничка. Слушай, Койко, няма много време. Услугата, за която те моля, е да пазиш това момиче, да я приемеш сред прислугата си, докато си в Киото и дори когато се завърнеш в Йедо…

— О, бих искала, но, толкова съжалявам, ще стане много трудно, генерал Акеда е изключително придирчив. Той лично ще беседва с нея. Така стори и с останалите ми помощнички. — Койко говореше колкото е възможно по-любезно, в душата си ужасена, че Кацумата смее да й прави толкова опасно предложение — тя да укрие избягала шиши дори и момичето да е невинно. — Ще е необикновено труд…

— Разбира се, че ще е трудно. Но все ще уредиш нещата, без генералът да се среща с нея.

— Едва ли е възможно, пък и не забравяй за господаря Йоши. — Тя остави думите й да повисят във въздуха с безумната надежда, че Кацумата ще оттегли молбата си, но той тихичко продължи, като я гледаше с напрегнатия си, властен поглед. Убеждаваше я, че при нея Сумомо ще е на сигурно място, че момичето е самурай, сгодено за много важен шиши, човек можел да й се довери:

— Толкова съжалявам, но те моля в името на соно-джой. Ако възникне някаква трудност, отпрати я. Тя ще изпълнява всичко, каквото й поръчаш… Извини ме, Койко-чан, трябва да тръгвам. Ще ти бъда задължен цял живот. Направи ми тази услуга като на стар приятел.

— Почакай. Ако… Ще се наложи да се посъветвам с генерал Акеда. Но дори и да успея да го избягна някак си, все едно трябва да попитам домашните си. И какво да им кажа за нея? Не познавам нравите в Киото, нямам никаква представа за тях.

— Тяхната мама-сан гарантира, че са сигурни хора — напълно убеден й отговори Кацумата. — Попитах я и тя одобри предложението ми, Койко, иначе нямаше да те моля. Кажи им истината — че Сумомо е просто едно вироглаво момиче и нейният настойник — твой стар, отдавнашен клиент — желае да я обуздаете и да я обучите на полезни женски умения. Не мога да я взема със себе си, а искам да й осигуря закрила. Поел съм задължение пред годеника й. Тя ще ти се подчинява във всичко.