Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 65

Койко трепереше заради опасността, на която бе изложила както себе си, така и помощничките си: четири прислужнички, фризьорка и масажистка. За щастие те се съгласиха да приемат непознатата и да й помогнат да промени навиците си. А генерал Акеда след щателен оглед не откри никакви недостатъци у момичето.

„Ах, Кацумата, ти знаеш, че нищо не мога да ти откажа — мислеше си Койко. — Любопитно е колко бързо преодоля нуждата си от моето тяло, само за няколко месеца, и пожела да притежаваш и развиваш ума ми. Все още ме държиш свързана като в железни обръчи, до гуша затънала в дълг към теб. Без теб и без това, на което ме научи, сега нямаше да съм на върха и да развличам най-великия мъж в страната.“

— Седни, Сумомо — покани я Койко. — Не разполагаме с много време — трябва да излизам. Тук не могат да ни подслушват.

— Благодаря.

— Моите помощници са загрижени за теб.

— Моля да ме извиниш, ако съм сбъркала.

Койко се усмихна.

— Момичетата се чудят дали въобще имаш език. Всички смятат, че се налага да усъвършенстваш изтънчеността си, и разбират настойника ти.

— Нуждая се от усъвършенстване. — Сумомо й се усмихна с поглед.

Койко присви очи. Девойката съвсем не бе непривлекателна, имаше гъвкаво и силно тяло; лицето й не бе гримирано, но цъфтеше от младост и здраве. „Косата й е в добро състояние, но трябва да й се придаде стил — мислеше критично куртизанката. — Тукашният много ще й отива. Ще я мажем обилно с масла по ръцете и раменете, трябва да се подчертаят леко прекрасните й скули, да се придаде цвят на устните — и готово. Момичето е обещаващо. Май ще трябва да се изкъпем заедно и тогава ще разбера повече, макар да се съмнявам, че е способна да се пригоди към нашия живот дори и да иска.“

— Девствена си, нали?

Койко видя как девойката се изчерви и искрено се разсмя.

— Ах, толкова съжалявам, разбира се, че си девствена. За момент забравих, че не си от нашия свят. Моля да ме извиниш, но ние рядко срещаме външни хора, да не говорим пък за дами самураи. А да си имаме такава в домакинството е нещо направо непознато.

— Така… така ли ни наричате? Външни хора?

— Да. Животът в Свободния свят ни отделя от останалите. Виж например малката Теко. Скоро тя съвсем ще забрави как е живяла досега и ще заживее като мен. Мой дълг е да я обучавам, да я направя благовъзпитана и любезна, за да се жертва за удоволствие на мъжа, и то не по своя подбуда. — Очите на Койко блеснаха. — Само така мъжете са щастливи и доволни — удоволствие, манифестирано във всичко, нали?

— Извини ме, но не разбирам какво означава „манифестация“.

— Ах, прости ми, означава „прояви или отсенки“ — да им покажеш всички степени на удоволствието.