Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 62

Сергиджията от улицата пред главната квартира на Торанага бе натикан в караулното, макар гръмогласно да уверяваше, че не знае нищо, и да молеше да го пуснат. Не се бе решил да изчезне заедно с останалите минувачи, защото тук го познаваха много добре. Още няколко заловени скитници бяха набутани след него. Чергилото на сергията самотно се ветрееше под вятъра и дъжда.

Койко довършваше гримирането си пред ръчното огледало от полирана стомана. Пръстите й леко трепереха. Отново съзнателно се насили да прогони страховете си от и за Йоши, от и за себе си. Другите две жени — Теко, нейната мейко — чираче, и Сумомо я наблюдаваха съсредоточено и я поглъщаха с очи. Стаята бе малка и удобна, както всички покои в съседство с жилището на Йоши, напълно достатъчна за нея, когато спеше сама с една от прислужниците си. Помещенията на помощничките й бяха разположени в по-отдалечен край.

Приключи и се взря в отражението си. Не откри по лицето си следи от тревогите, а когато се усмихна, кожата й се сбръчка само на необходимите места. Бялото на очите й бе наистина бяло, тъмните й ириси — тъмни и не издаваха дълбокото й безпокойство. Това я удовлетвори. И тогава зърна изражението на Сумомо. Момичето не знаеше, че го наблюдават, и лицето му за секунда бе станало откровено. Койко долови множество противоречия по него и стомахът й се сви.

„Тренировки, тренировки, тренировки — помисли си тя, — какво щяхме да правим без тях.“ Извърна се към девойките. Теко — още почти дете — взе огледалото, без да чака подкана, и с мъничката си ръчица сръчно прибра един немирен кичур в прическата на господарката си.

— Колко красиво, господарке Койко — възкликна запленена Сумомо. За първи път я допускаха в личните покои на Койко. Тайните на разкрасяването се превърнаха за нея в откровение, което надминаваше целия й досегашен опит.

— Да, така е — отвърна Койко, помислила, че става дума за огледалото. Съвършено обработената му повърхност го правеше почти безценно. — И при това е едно много любезно огледало. Не всички са такива, Сумомо, а за живота на жената е жизненоважно да има любезно огледало, в което да се оглежда.

— О, аз не говорех за него, а за гледката, която представляваш — смути се Сумомо. — И за кимоното ти, и за прическата, и за избраните от теб цветове, и как гримира устните и веждите си — за всичко. Благодаря, задето ми разреши да те наблюдавам.

Койко се засмя.

— Надявам се, че с грим или без грим изглеждам еднакво добре!

— О, не съм виждала по-красива от теб — провикна се Сумомо. В сравнение с Койко се чувстваше като селянка — простодушна, несръчна, тромава, кокалеста и с големи крака. За пръв път в живота си девойката осъзнаваше, че й липсва женственост. „Какво ли намира в мен ненагледният ми Хирага — запита се обезсърчено. — Аз съм едно нищо, толкова съм непривлекателна, дори не съм от Чошу като него. Не ще му донеса нито добро име, нито престиж, нито пари. Сигурна съм, че всъщност родителите му не ме одобряват.“ — И никога… никога няма да видя по-красива от теб! — каза девойката, а си помисли: „Всички дами в Свободния свят ли са като теб? Дори мейко ще бъде зашеметяваща, като порасне, макар и не колкото господарката си! Нищо чудно, че мъжете се женят за жени като мен чисто и просто да им водят домакинството и да им раждат деца. На тях им е толкова лесно да обожават жени на някое друго място, да се наслаждават на красотата им на някое друго място и какво ли не.“