Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 63

Койко забеляза не само искреността й, но и мъка, и завист, които не можеха да се скрият.

— И ти си красива, Сумомо — утеши я тя, отдавна осъзнала, че прави същото впечатление на много жени.

— Теко-чан, вече можеш да си вървиш, но приготви всичко за после… и се погрижи да не ни безпокоят нас двете със Сумомо.

— Слушам, господарке.

Теко бе на единайсет. Също като при Койко нейният договор бе сключен с мама-сан в Къщата на Глицинията от родителите й земеделци, когато бе на седем. Щеше да започне да печели на четиринайсет-петнайсет. Дотогава договорът задължаваше мама-сан да я издържа, облича и подготвя за живота в Свободния свят. А ако покажеше способности, и да я обучи на най-разнообразни изкуства: музика, танци, поезия или събеседване, или на всички заедно. Ако мейко излезеше недисциплинирана и неотстъпчива, мама-сан можеше да препродаде договора й, както пожелае, но ако сполучеше в избора си, както бе в случая с Койко, значителните парични разходи и рискът щяха да й се върнат многократно. Щеше да се сдобие и с добро име. Не всички мама-сан бяха внимателни, мили и търпеливи.

— Посвири сега и се поупражнявай с гамите — посъветва я Койко.

— Да, господарке. — Теко съзнаваше, че е извадила късмет да стане чираче на Койко, която обожаваше, и с все сили се стараеше да й угоди. Поклони се изискано и с неустоимо очарование се оттегли.

— И тъй. — Койко огледа Сумомо, разтревожена и очарована от девойката — от прямото й изражение, обноски и от силата й. Не бе имала възможност да поговори насаме с нея, откакто преди пет дни се съгласи да я приеме при себе си. Сега моментът бе настъпил. Надникна в душата си и видя там Кацумата.

„О, приятелю мой, какво ми причини?“

Бе я издебнал при посещението й у тукашната мама-сан, която, подучена от нейната собствена в Йедо — Мейкин, й бе уредила прислужници, фризьорка и масажистки за престоя й в Киото. От Йедо с нея бяха пристигнали само Теко и една-единствена помощничка.

— Направи ми една услуга — спаси един човешки живот — бе я помолил Кацумата.

— О, не, недей! — ужаси се тя. Ужаси се от това, че той я излага на опасност с такава тайна среща, че я моли за подобно нещо, което сигурно щеше да има страховити последици. Щом веднъж се съгласеше, нямаха право втори път да я молят за такава услуга — във всеки случай за същия човек, а щяха да й бъдат вечно задължени. — Разбрахме се, че ще прекъснем личните си връзки, освен при непредвидени обстоятелства, след като господарят Йоши Торанага ме удостои с честта да живея с него. Нали се бяхме разбрали?

— Да, но случаят е точно такъв.

Преди седем години в Йедо, когато тя бе на петнайсет, Кацумата стана първият й клиент. И бързо се превърна в нещо много по-важно за нея: в приятел, в гуру и в ненадминат наставник. Той й бе отворил очите за света — както за истинския, така и за Свободния свят.