Читать «Гай-джин (Част III)» онлайн - страница 66

Джеймс Клавел

— О, благодаря — произнесе Сумомо с благоговение. — Моля да ме извиниш, не съм предполагала, че дамите от Свободния свят са толкова… Разбира се, допусках, че са красиви, но никога, никога не съм знаела, че са красиви като теб. Нито пък съм се надявала да са така добре образовани и изискани. — През няколкото дни, прекарани тук, бе чувала Койко да пее и да свири на шамисен. Бе се въодушевила от несравнимото й изпълнение и от репертоара й — и тя свиреше малко на шамисен и знаеше колко е трудно. Бе я чула да учи Теко как се пишат хайку и други видове стихове, как да подхване фразата; бе я слушала да разказва за коприните — как се произвеждат, за основата и тъканта им и за други техни тайни; да я запознава с историята и с разни подобни чудеса — начетеността й не знаеше граници. Поклони й се почтително. — Ти ме изненада, господарке.

Койко тихичко се засмя.

— Знанията са най-важното в нашата работа. Лесно е да задоволиш тялото на мъжа — това е преходно наслаждение; но е трудно да го развличаш по-дълго, да събудиш любопитството му и да запазиш благоразположението му. Тези неща минават през разсъдъка. За да ги постигнеш, се налага да се упражняваш и обучаваш изключително внимателно. И ти трябва да се заемеш вече.

— Когато има черешов цвят, достоен за възхищение, кой ще гледа надземните листа на моркова?

— Когато мъжът е гладен, той търси моркови, а не черешов цвят. А. мъжът почти винаги е гладен. — Койко изчака развеселена. Сумомо бе навела очи в недоумение.

— Морковите са храна за селяни, господарке — отвърна Сумомо със слаб глас. — Толкова съжалявам.

— Човек трябва да свиква с вкуса на черешите, както и с цветовете им. Морковите придобиват най-разнообразни вкусови качества, стига да се приготвят, както трябва. — Койко отново изчака, но Сумомо все още гледаше в земята. — Казано без загадки, та да не се объркваш, мъжете търсят в моя свят не секс, а роман, любовна история. Това е забранен плод за нас.

Сумомо се слиса.

— Така ли?

— Да, за нас е забранен. Отровен е. Мъжете и в твоя свят търсят роман, повечето от тях, но за теб това не е забранено, нали?

— Не.

— И твоят бъдеш съпруг е същият, и той иска любов, където и да било. Постарай се да му я даваш вкъщи колкото се може по-дълго. — Койко се усмихна. — Тогава ще имаш и череши, и моркови. Лесно се свиква с вкуса им.

— Научи ме, моля те.

— Разкажи ми за бъдещия си съпруг.

— Казва се Ода, Рокан Ода. — Сумомо отговори незабавно, като използва името, което бе измислил Кацумата. — Баща му е гоши… Той е от Канагава в Сацума.

— А твоят баща?

— Вече ти казах, господарке. Той е от рода Фуджахито. — Сумомо се представи с новото си измислено презиме. — И те са от едно близко село и също са гоши.

— Настойникът ти твърди, че Рокан Ода бил важна личност.

— Много любезно от негова страна, господарке. Ода-сама е шиши и взе участие в нападението над господаря Анджо пред портите на Йедо, а също така уби старей шината Утани.

Кацумата я бе уверил, че е по-безопасно да говори истината, когато е възможно — така нямаше да й се налага да помни прекалено много лъжи.